ПОЗОРНАТА АКЦИЯ НА ПАРТИЗАНИТЕ В ЖАБОКРЕК
Години наред на 24 август социалисти и комунисти ходят в местността Жабокрек в Рила, където има внушителен паметник, и с огромна гордост отбелязват най-голямата партизанска акция в България...
А всъщност би трябвало да потънат вдън земя от тази срамна и позорна страница във великата им "антифашистка" съпротива, при това десетина дни преди Червената армия да навлезе в България през септември 1944 г. Но нека обясним малко повече за историята на тази акция.
Към средата на август 1944 г. в почивна станция над село Рила, в местността Жабокрек, се възстановяват 18 ранени германски войници, според някои източници - ранени летци, а с тях имало и един лекар и две медицински сестри. Всичките те, без офицера, не били въоръжени и се охранявали от взвод български войници.
Разбрали това, партизани от Дупнишкия, Благоевградския (тогава Горноджумайския) и Разложкия партизански отряд, общо 350 човека, се събират, наричат се с гръмкото име Рило-Пирински партизански отряд и решават да си пишат и те някакъв актив в последния "исторически" момент, защото на този етап нямат никакъв...
Около 18 часа на 24 август всичките 350 човека обезоръжават българския взвод, охраняващ почивната станция. След това нахълтват в нея, избиват като кучета ранените войници, както и лекарят и двете медицински сестри. Спасява се само офицерът, просто защото през това време е бил влязъл в тоалетната. Накрая партизаните подпалват станцията и я сравняват със земята.
В същността си това прилича не толкова на акция, колкото на военно престъпление, защото международните споразумения така третират подобни действия спрямо невъоръжени войници, пленници и пр.
Скоро след като приключват с акцията си в почивната станция, партизаните виждат по пътя наблизо да се задава автобус. Стрелят по него, за да принудят шофьорa да спре. Оказва се, че вътре пътува техническият директор на дружеството "Гранитоид" - Райнхард Томанек с непълнолетната си дъщеря.
Томанек не е нито германец, нито нацист, а е австриец и създател на дружеството с още един австриец и един българин още през 1908 г. В продължение на 25 години тримата произвеждат цимент, имат фабрики, както и мини, дават на местното население работа, освен и че строят мостове, ВЕЦ-ове и половин България има ток благодарение на тях...
Те вдигат и Софийската минерална баня, Метеорологичната станция на връх Мусала и като национализират техните фабрики и мини след 1944 г., те работят още 70 години, ако не и до днес...
Партизаните карат Томанек да им даде ключовете от касата на дружеството. И когато им ги дава, те го застрелват, след което изнасилват непълнолетната му дъщеря и й взимат ръчния часовник. После подпалват автобуса, отиват в касата на дружеството и взимат оттам 2 милиона златни лева, предназначени за заплати на работниците.
След 1944 г. започват легендите - как Жабокрекската акция продължила с часове, как хитлерофашистите оказали жестока съпротива, но били сломени, как било иззето огромно количество оръжие и други небивалици. Но истината винаги излиза наяве... Тогавашният игумен на Рилския манастир, както и други свидетели разказват какво в действителност се е случило. Техните думи се потвърждават от издадените преди години спомени на един от съдружниците на Томанек в "Гранитоид"...
Та такава е печалната истина за една от най-големите партизански акции в България срещу монархофашизма. А който не вярва на всичко това, да провери - архивите пазят следи за много от престъпленията на комунистите и поддръжниците им. Само ако реши да го направи, да си остави партийната книжка върху акордеона - поне докато проверява...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.