ПРЕДИ 107 ГОДИНИ ОБЯВЯВАМЕ ВОЙНА НА РУМЪНИЯ, ЗА ДА ЗАЩИТИМ ДОБРУДЖА ОТ РУСКАТА „ЛЮБОВ“

 ПРЕДИ 107 ГОДИНИ ОБЯВЯВАМЕ ВОЙНА НА РУМЪНИЯ, ЗА ДА ЗАЩИТИМ ДОБРУДЖА ОТ РУСКАТА „ЛЮБОВ“

На 1.09.1916 г. България обявява война на Румъния. Това до голяма степен е предопределено от румънския "принос" за българската катастрофа през 1913 г. и от заграбването на Южна Добруджа.

Коренът на конфликта обаче е от 1878 г. Основна причина за войната е нерешеният добруджански въпрос или по-скоро решения от великите сили и балканските ни съседи въпрос за съдбата на Добруджа в ущърб на България.

ДОБРУДЖАНСКИЯТ ВЪПРОС като част от българския национален въпрос е СЪЗДАДЕН от РУСИЯ в Сан Стефано на 19.02 (3.03).1878 г. Русия има зловеща роля за съдбата на добруджанските българи, подобно на българите в Македония. За българите в Добруджа и в Македония тя е ПОРОБИТЕЛ.

През 1902 г. поетът Пейо Яворов нарича Русия "джелатина на Македония". Русия обаче е "джелатин" и за българите в Добруджа.

През XVIII-XIX век в хода на войните, които води с Османската империя Русия със своите войски разорява векове наред техните плодородни селища и обезлюдява обширни пространства от българската добруджанска земя, в това число и чрез провокиране на периодични преселения след всяка една от своите войни. Започва обезбългаряването на Добруджа. На Русия българи в Добруджа не й трябват. Тук преминава прекият път на руските императорски войски към Цариград и Проливите и високата степен на тяхната организация през Възраждането е пречка за бъдещата окупация на този стратегически район и въобще решаването на Източния въпрос според руските имперски замисли.

В Сан Стефано руският посланик в Цариград, българофобът граф Н. Игнатиев нанася едни от най-големите удари срещу българското национално единство - налага на победената Османска империя типична имперска сделка за сметка на българите с участието и на Румъния - руски съюзник във войната. 

Със Санстефанския договор от 19.02 (3.03).1878 г. Русия си връща Южна Бесарабия, която от 1856г. е под румънска власт и отново излиза на Долния Дунав. Срещу това ''освободителката'' решава да компенсира Румъния с български земи. Така както го е правила в миналото - през 1833 г., когато подарява Тимошко на Сърбия.

Русия решава и налага на Румъния грабежа на българските земи в Добруджа

БЕЗ ДА ПИТА БЪЛГАРИТЕ ДАЛИ ЖЕЛАЯТ ДА ЗАМЕНЯТ ЕДНО РОБСТВО С ДРУГО

Граф Н. Игнатиев отделя от Родината българите, които населяват Северна Добруджа и ги прави насила румънски поданици, като подарява техните селища на Румъния. При това лъже в очите, че мярката била временна. 

Така Северна Добруджа през 1878 г., която е част от Българската Екзархия, създадена с фермана на султана от 1870г. става разменна монета за удовлетворяване на руските имперски териториални амбиции и компенсиране на руския съюзник във войната Румъния за нейните загуби. Типична антибългарска проява на руския империализъм, който винаги къса парчета български земи и го раздава периодично на всички български съседи - Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.

На конгреса на великите сили в Берлин през лятото на 1878 г. руската сделка в ущърб на добруджанските българи е утвърдена. Границата даже е изместена още по на юг в ущърб на Княжество България. По вина на Русия български делегати на конгреса не са допуснати. Българският въпрос, който е централен на конгреса ще бъде решаван от великите сили без българско участие.

Първоначално Румъния не желае да приеме тази несправедливост, като има дори протести сред румънските управници, които изрично посочват, че Добруджа е изконна българска земя. 

На 6.03.1878 г. дори румънското правителство изпраща мемоар до великите сили, в който подчертава, че размяната ще бъде пагубна за Румъния. Постепенно властите в Букурещ се примиряват с натрапения грабеж на чуждата им Добруджа. Харесва им Добруджа. Харесва им българската земя.

На 14.10.1878 г. руските войски завземат Южна Бесарабия. На 28.11.1878 г. Румъния окупира Северна Добруджа. С манифест румънският крал обявява присъединяването на Северна Добруджа към Румъния.

Започва усвояването на областта и нейното румънизиране, в това число чрез затваряне на българските възрожденски черкви и училища и колонизирането й с румънци. Протестите от 1878г. бързо са забравени. Харесва им на румънците Добруджа. Харесва им българската земя и нейните богатства.

След 1878 г. Румъния установява извънреден режим в Северна Добруджа, където не действат дори конституцията на Кралството. Северна Добруджа е наричана до войните дори в румънската преса "страна на грабежите". Моделът на експлоатация на областта с неговата антибългарска насоченост е развит и дори усъвършенстван с времето и ще бъде прилаган по-късно след 1913 г. в южната й част.

Наред с усвояването на Северна Добруджа в края нa XIX век и първото десетилетие на XX век Румъния отправя алчен поглед и към Южна Добруджа. Тя влиза в плановете за създаване на ''Велика Румъния''. Румънските управници са улеснени от факта, че българските правителства нямат политика по добруджанския въпрос. Те забравят за поробените през 1878 г. по волята на Русия добруджански българи.

Румъния възприема теорията за

равновесие на Балканите в антибългарския му вариант

Затова формулира тезата, че всяко разширение на България на юг за сметка на Османската империя особено в Македония води до нарушаване на това равновесие и съответно необходимост от териториално компенсация за Румъния, която трябва да бъде в Южна Добруджа.

Тази теория влиза в употреба през Балканската война (1912-1913). Тогава Румъния е неутрална, но следи с внимание събитията и чака удобен момент да издигне своите претенции. Това става точно в момента, когато Българската армия воюва успешно в Тракия и настъпва към османската столица Цариград. По внушение на Русия през есента на 1912г. Румъния официално поставя пред България въпроса за промяна на границата в Южна Добруджа. Така започва непрестанното изнудване на БЪЛГАРИЯ от северната й съседка. Това е уникален случай в световната история, когато една държава е изнудвана безогледно от своя съсед.

Управляващите в София русофили са имали неблагоразумнието да започнат войната за освобождение на Тракия и Македония без да си гарантират тила от север от към Румъния. Разчита се, че ''освободителката'' Русия, която би трябвало да защити България, защото такова е нейното задължение по тайната военна конвенция от 1902 г. Русия обаче не желае да стори това и приема и пуска в действие своя план за разпокъсване на България, дръзнала да предяви претенции за национално обединение и дори да застрашава византийското наследство в Османската империя - Цариград и Проливите, които Русия пази за себе си. 

По добруджанския въпрос Румъния има подкрепата на поне три велики сили - Русия, Австро-Унгария и Франция. Първите две от тях разчитат да парират румънските претенции съответно към Бесарабия и Трансилвания, като ги насочат на юг към Южна Добруджа за сметка на България. Франция следва руската политика и своята традиционна доброжелателност към румънските управници за сметка на България.

На свой ред България постепенно изпада в дипломатическа изолация и няма на кого да се опре. Румънският рекет създава много главоболия на българските русофили, които просто нямат полезни ходове. Двустранните българо-румънски преговори по време на Балканската война са безплодни. България се съгласява да предостави автономия на куцовласите в Македония, а Румъния продължава да настоява за поправка на границата, която иска да измести все по на юг. Под натиска на великите сили България се съгласява да приеме техния арбитраж и на 26.04.1913 г. посланическата конференция в Петербург, главно под руски натиск налага откъсването от България на Силистра с 3 км. зона около града. Румъния постига първия си успех. Без изстрел заграбва цял български град. 

Румъния обаче не е доволна и чака удобен момент да заграби цяла Южна Добруджа. Такъв момент настъпва през лятото на 1913 г., когато избухва Междусъюзническата война. Букурещ благоразумно изчаква българските "съюзници-разбойници" Сърбия и Гърция да установят превес. Получавал одобрение от Русия, която фактически обезсилва тайната си военна конвенция с България от 1902 г. ръцете на румънските управници са развързани за смел антибългарски ход, който разваля двустранните отношения за десетилетия напред.

На 28.06.1913г. Румъния обявява война на България

Румънските войски нахлуват в Южна Добруджа и я окупират. Започва и настъпление през Дунав в Северна България, където няма български войски. Мостовете за преминаване на голямата река ще дадат руснаците, а Дунавската флотилия по заповед на националния предател и български главнокомандващ, руският агент генерал Радко Димитриев ще се самопотопи, за да не пречи на румънците спокойно да минат като на парад през Дунава и да нахлуят в Северна България.

Разбойническото нахлуване на румънските войски остава в българската история като "кокошкарският поход''. То е срам за всяка една армия по света, но не и за румънците, които водят боеве фактически само със селските пъдари и домшните животни на изоставените от войска български села. Преминавайки почти безпрепятствено в Северна България, румънските ''кокошкари'' достигат до околностите на София, а с някои свои предни части дори в Южна България. Румъния оказва неоценима услуга на Сърбия и Гърция във войната им за унищожение на България.

В крайна сметка румънската интервенция в България води до обрат във войната в полза на нашите врагове. "Победена без да бъде бита'' България е принудена да подпише Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г. С този договор Румъния окончателно заграбва цяла Добруджа. Заграбеното от нея надхвърля максималните й претенции. Вместо по линията Тутракан - Балчик, границата е прокарана на 20 км. навътре в българска територия. Заграбената от Румъния Южна Добруджа възлиза на 7525 кв. км. площ с около 282 000 души население, от тях ОГРОМНО МНОЗИНСТВО са БЪЛГАРИ. Румънците са само около 6000 души и то предимно колонисти, т .е. преселници, а не коренни жители.

БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ПРОСТИ НИКОГА НА РУМЪНЦИТЕ ЗА КОВАРНИЯ ИМ УДАР В ГЪРБА 

ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1913 Г., довел до национална катастрофа. Три години по-късно този факт е дълбоката идейна мотивация на бойците от Трета Българска армия за безспирното им настъпление из цяла Добруджа.

Румънската окупационна политика допълнително провокира бойците от Трета Българска армия да търсят реванш и отмъщение на ''кокошкарите'', отсекли през 1913 г. дори възпоменателен медал за срамния си разбойнически поход.

ПЪРВИЯТ РУМЪНСКИ ОКУПАЦИОНЕН РЕЖИМ продължава от лятото на 1913 г. до септември 1916 г. Това е жесток окупационен режим, който преследва всяка проява на българщина. Българските национални институции са унищожени и подчинени. Българите губят право да разполагат в своята родна земя, със свои църкви и училища. Българският език в богослужението и в образованието е изхвърлен и дори забраняван. Употребата му строго се наказва. Българите са подложени на системен грабеж и терор. Със ''Закона за устройството на нова Добруджа'' от 1914 г. румънската държава посяга и върху земята на добруджанци. Заграбена е от румънската държава около 70% от земята на местното население. Извършените грабежи румънците представят за ''аграрна реформа''. Единствените, които печелят от тази ''аграрна реформа ''са едрите румънски земевладелци (чокои) и румънската корумпирана администрация.

Най-жесток удар над българите, румънците нанасят в края на своя тригодишен окупационен режим през лятото на 1916г. Вече миреше на война и румънските власти предприемат жестоко етническо прочистване в Добруджа, което обхваща цялата бъдеща прифронтова зона. 

В средата на август 1916 г. румънските власти интернират насила десетки хиляди добруджански българи от селищата покрай границата. Над 40 000 БЪЛГАРИ (ЖЕНИ, ДЕЦА, МЪЖЕ, СТАРЦИ) СА ОТВЛЕЧЕНИ КАТО ЗАЛОЖНИЦИ И ОТКАРАНИ В ЛАГЕРИ НА СЕВЕР В МОЛДОВА. Там те остават до края на войната. Измират с хиляди поради непоносимите условия, в които са били поставени. Малцина успяват да се спасят. 

Трагедията на добруджанските мъченици, депортирани в Молдова е огромна. Този трагичен акт остава трайна памет на съзнанието на поколения добруджанци и е своеобразна прелюдия към войната, започнала на 1.09.1916 г. с манифеста за нейното обявяване и последвалото настъпление на Трета българска армия в Южна Добруджа. България чака реванша и отмъщението.

Б.Р. Текстът е писан по повод 100-годишнината от обявяването на войната, но Faktor.bg го публикува отново, защото е актуален и носи просвещение за хиляди заблудени от фалшивата руска любов българи.

*****************************************************

линк : https://faktor.bg/bg/articles/predi-107-godini-obyavyavame-voyna-na-rumaniya-za-da-zashtitim-dobrudzha-ot-ruskata-lyubov