ГОРНОДЖУМАЙСКИТЕ СЪБИТИЯ ОТ 12 СЕПТЕМВРИ 1924 ГОДИНА И БРАТОУБИЙСТВАТА ВЪВ ВМРО

 ГОРНОДЖУМАЙСКИТЕ СЪБИТИЯ ОТ 12 СЕПТЕМВРИ 1924 ГОДИНА И БРАТОУБИЙСТВАТА ВЪВ ВМРО

*********************************************************************

ГОРНОДЖУМАЙСКИТЕ СЪБИТИЯ

Какво се случва ?

Късно вечерта в петък, 11 срещу 12 септември Георги Баждаров приема в софийския си дом тайни гости – Ванчо Михайлов и Перо Шанданов. Любезният домакин бързо схваща каква е целта на среднощното посещение и решително се противопоставя при наказаниета на “Алековци” да се посегне и на генерал Протогеров. С удар по масата Баждаров твърдо заявява: “Мене ще слушате сега в това междуцарствие, па после правете каквото искате.НЯМА НУЖДА ДА СЕ УБИВА ПРОТОГЕРОВА. ПРЕЗ ЖИВИЯТ МУ ТРУП ЩЕ МИНЕМ, ЗА ДА НАКАЖЕМ УБИЙЦИТЕ”

За Иван Михайлов тази акция е не само а на възмездие, но и важно средство за спасяване на национално-освободителното дело в Македония от намесата на чужди антибългарски централи. Куршумите на възмездието временно отминават именития български генерал. В наказателната разправа е посветен освен Ванчо Михайлов още Перо Шанданов. В същото време 40 от верните хора на Ванчо, натоварени в камиони и маскирани като работници с лопати потеглят за Горна Джумая. Под ръководството на бившия пунктов началник на ВМРО в Горна Джумая, Иван Караджов, е подготвена друга специална наказателна група, коята блокира съседните на мястото на срещата улици, за да не избягат “Алековците”. Ударът е нанесен късно вечерта на 12 септември. Кървавата драма се разиграва в центъра на Горна Джумая, в хотел “Париж”, част от къщата на Панайот Райнов. Вместо Ванчо Михайлов в стаята влизат наказателната група, водена от Кирил Дрангов. Той им казва че Михайлов е болен. Само че и тройката има свои шпиони. Сутринта са видели Скромнио/Ванче/ да си купува вестници в София.

- Ние няма да оставим едно момче да ни разиграва! – крещи Алеко паша.

Това са последните му думи. Кирил Дрангов вади пистолета си и го застрелва. Започва престрелка, в която падат подполковник Георги Атанасов и още 20-на Алекови хора. В хотела и пред него на улицата след пукотевицата са намерени 137 гилзи. Пощаден е само ген. Протогеров като единствен останал член на ЦК. В настъпилата суматоха, димящите револвери на Гюрков и Дрангов са насочени към Протогеров:

“КАЗВАЙ КОЙ УБИ ТОДОРА?” е смразяващият въпрос, отправен към него.

В следващите дни последва разправа и с други съпричастни с убийството на Александров и Майския манифест.

Едва на 13-я ден от кончината на Тодор Александров е огласена неговата смърт със специално комюнике и е узаконено началото на мълниеносната съдебно-наказателна репресия над всички заговорници.

На 15 септември лично Протогеров отнема представителните пълномощия на Петър Чаулев и Димитър Влахов, обвинени като действащи лица във “виенската игра не на преговори, а на сметки и хитрувания”. Целта на което е била да превърне ВМРО в “сляпо оръдие на Москва.”

На другия ден, на траурното възпоменание пред софийския храм “Св.Неделя”, Ванчо Михайлов съобщава, че са ликвидирани в с. Припечене /днес с.Генерал Тодоров, Петричко/ Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров, физическите убийци на Тодор Александров. Отказвайки да се предадат те загиват в запалената къща, където са се крили. Четата на Малин Постоларски изпълнява смъртното наказание.

Друг предател на каузата на ВМРО, Тодор Паница, е наказан във Виена, в Бургтеатър от Менча Кърничева. Краят на наказателните акции към съпричастните към убийството на Тодор Александров приключва на 7 юли 1928 година, когато в центъра на София е разстрелян генерал Александър Протогеров.

Саморазправата и братоубийствата във ВМРО по това време са предизвикани по-скоро отвън, в желанието на Москва, Белград и Атина да подчинят мощната ВМРО на своята антибългарска доктрина.