ДНИТЕ 16, 17 И 18 СЕПТЕМВРИ 1918Г., СА ОЩЕ ИЗВЕСТНИ В НАШАТА ИСТОРИЯ КАТО ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ*.

 ДНИТЕ 16, 17 И 18 СЕПТЕМВРИ 1918Г., СА ОЩЕ ИЗВЕСТНИ В НАШАТА ИСТОРИЯ КАТО ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ*.

На 16 септември 1918г., частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската позиция, като срещу защитаващата я, Девета плевенска дивизия, която по това време е в състав 58-и, 17-и, 33-и и 57-и пехотни полкове, както и 34-ти полк в дивизионен резерв и 4-и полк в армейски резерв (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе. В същото време обаче е извършен пробивът при Добро поле и командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за отстъпление. Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.

Генерал Владимир Вазов, командир на 9-та дивизия, пише по-късно:

„Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“

ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР ВАЗОВ.

*************************************************************************

*"Дойранска епопея" е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата през позиционния период на Южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран – българската провинция Македония. Дойранската епопея е избрана за военния успех на България за ХХ век.

-В началото на август 1916 г. три френски колониални дивизии и една английска с 45 000 души личен състав и 400 оръдия предприемат настъпление срещу Дойранската позиция, отбранявана от частите на българската Втора пехотна тракийска дивизия. Настъплението започва на 9 август с ураганен артилерийски огън срещу позициите на Двадесет и седми чепински и Девети пловдивски полк. Последвалите четири атаки - на 10, 15, 16 и 18 август - са отблъснати от Втора дивизия, подкрепена от части на Девета пехотна плевенска дивизия. Съглашенските войски са принудени да отстъпят на изходните си позиции с над 3 200 души загуби, като чепинци губят 1 106, а пловдивчани 250 души.

-През 1917 година Втора пехотна е заменена на Дойранската позиция от Девета пехотна дивизия, под командването на полковник Владимир Вазов – братът на поета, която тук записва една от най-блестящите страници в българската военна история.

-На 9 и 10 февруари съглашенците атакуват позициите на Тридесет и трети свищовски и Тридесет и четвърти троянски полк на височината „Борис“. С решителна контраатака троянци отблъсват противника. Настъплението е подновено на 21 февруари, но е отблъснато от дивизионната артилерия.

-Нови атаки срещу Дойранската българска позиция следват през нощта на 24 срещу 25 април, на 27 април и на 8 май - всичките отблъснати от Девета плевенска дивизия, макар и с цената на големи загуби - около 2 000 души, 900 от които умрели от болести и рани. Съглашенските загуби са над 12 000 убити, ранени и пленени. Полковник Владимир Вазов е произведен в чин генерал-майор.

-На 16 септември 1918 г. частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската ни позиция, като срещу защитаващата я една Девета плевенска дивизия, (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав 75 000 души под командването на генерал Джордж Милн. В резултат на двудневните ожесточени боеве, Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала-тепе. В същото време обаче е извършен пробивът при Добро поле и командващият Девета дивизия генерал-майор Владимир Вазов получава заповед за отстъпление. Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.