На 20 септември 1944г., в София комунисти убиват, без съд и присъда

 На 20 септември 1944г., в София комунисти убиват, без съд и присъда - Йордан Антонов Бадев, известен с псевдонима Брусников. Виден български литературен критик, публицист и журналист, деец на Вътрешната македонска революционна организация. Активен участник в освободителното движение на македонските българи. Поддържа тесни контакти с ръководителите на възстановената след Първата световна война ВМРО, като получава парична издръжка от същата. След разделението на организацията на протогеровистко и михайловистко крило е на страната на Иван Михайлов. Пише във вестник „Македония“. В годините преди Втората световна война е привърженик на ориентация на България към Третия райх, в която той вижда надежда за позитивно за страната решаване на македонския въпрос. Бадев е автор на няколко книги, като „Даме Груев. Живот и дело“ (Скопие, 1943) и много статии, посветени на участници в македонското движение. Бадев е и автор на подписаната от ВМРО книга „Заговорът срещу Тодор Александров“. През 1957г. книгите му „Животът и изкуството“ (1938), „От ранно детство. Спомени“ (1928) и „Скици на живите“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.

Бадев е роден в 1888г. в старопрестолната българска столица Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на учителя Антон Бадев, преподавал в Солунската българска гимназия. В 1906 година завършва Битолската българска гимназия. Учи славянска филология в Софийския университет, а после в Лозана. Връща се в Македония и учителства в Битоля. През 1911 година Бадев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.

След Междусъюзническата война през 1913 година се изселва в България и става учител в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.

Започва да се занимава с литература и журналистика. Пише в списание „Златорог“ и във вестник „Зора“, а от 1931 година е редактор по културните въпроси на „Зора“. Редактира вестниците „Народност“ и „Миргород“. Бадев има редица статии по въпросите на българската литература – както общотеоретични и обзорни статии, така и портретистки и очерци. През 1938 година излиза книгата му „Животът и изкуството“.

Бадев е убит без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат през 1944 година. През март 1945 година е осъден посмъртно на Дело №6 на интелектуалците от серията процеси на така наречения Народен съд. Реабилитиран е в 1996 година от Върховния съд.

Библиография:

Бадев, Йордан. Заговорът против Тодор Александров. По данни на Вътрешната Македонска Революционна Организация. 1924.

Бадевъ, Йорданъ. Даме Груевъ. Животъ и дѣло. София, Библиотека Българска Книга № 2, Министерство на народното просвѣщение, 1943. Посетен на 2015-09-20. Втора онлайн библиотека

„Македония в българската поезия“, статия от Йордан Бадев, публикувана в „Златорог“, година III, книга 3 – 4, София, 1922 г.

„Неуморни фалшификатори. Сръбска песнопойка с български песни“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 85, София, 24 януари 1927 г.

„Св. Климент Охридски“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 49, София, 8 декември 1926 г.