На 9 септември 1944 г., се случва най-лошото - България попада в мечешките прегръдки на съветските демагози.

 На 9 септември 1944 г., се случва най-лошото - България попада в мечешките прегръдки на съветските демагози.

Създава се паралелна действителност - фасадна от лозунги и лъжи и заден двор на напразни мечти за свобода. Съветският окупатор прилага първото правило на т.нар. комунистически експеримент - избиването на 10 процента от елита на завоюваната страна. У нас този процент е по-голям.

Десетилетия наред малограмотници, но верни слуги на СССР, управляват така, че България се превръща едва ли не в концлагер. След разгрома на горянската съпротива в София е издигнат лъжливия паметник на Съветската армия "освободителка", непоклатим и днес. От какво ни освободи въпросната армия - освободи ни от сънародниците ни в Източна Сърбия, Вардарска Македония, Егейска Македония и Западна Тракия! Нещо повече - в някои от тези територии по коминтерновски се започна кървава денационализация на българското население под благосклонното око на кремълските съветски диктатори.

Опитите дори на някои комунисти да пооправят нещата се провалят и управляващата БКП периодично се прочиства от инакомислещите си членове от най-високите върхове, та до най-ниските. България от първа сила на Балканите по време на Втората световна война тръгва надолу и днес е на последно място.

Заради съветската окупация - първоначално явна, а по-късно затвърдявана със скрит терор, са пропуснати десетилетия, фатални за нейния евентуален възход. След 1989 г. царуват мимикрията, доносничеството, кражбите, корупцията, падението на морала и двуличието - членка на ЕС и НАТО днес т.нар. република се управлява от кремълски слугинажи. Без война сега страната е по-зле хилядократно, все едно че е минал ураган през нея.

34 години ни се отмъщава и за онова, което не сме помислили, хладнокръвно, постоянно, целенасочено. Несъмнено тоя изпипан начин е продължение на практиките в периода 1944-1989 г. В резултат българското население се състои от мутрите на прехода и техните деца, внуци и слугинажи, пенсионерите и тинейджърите. Малцинствата демографски цъфтят и процъфтяват, те са любимият електорат на антибългарските ни управници. Ако някой не вярва, да отиде на Терминал 2.

Така след 9 септември 1944 г. България явно и тайно приключва курса си на държава. Не съм оптимист, че тя е феникс, нито пък, че ще възкръсне от пепелта. Жалкото е, че мнозина българи се надяваха на промени и не емигрираха.

Настъпили са такива промени в чипа на българите, които са невъзвратими. Ето как за 79 години, един народ, оцелявал векове наред под други робства, беше разпръснат по света, ликвидиран и стана НЕНУЖЕН. Та, ура, другарки и другари, България я провалихте, но Циг@нистан ще изградите с комунистически плам."