"Капитан Райчо Николов се оказва единствената, безсмислена жертва в този ден, паднала от ръката на друг българин, недорасъл за историческия момент.
Никога не трябва да забравяме,че само и единствено Русия къса дипломатическите връзки с България след Съединението за цели 10 години! Русия е бясна от това дело и ще употреби всички средства за да осуети затвърждаването на новата независима държава!.
Симеон Радев, "Строителите на съвременна България":
"Към часа 2 дядо Райчо отиде да завземе пощенската станция. Началникът на станцията Тодоров бе върл партизанин на правителството, единственият, който бе се опитал да осуети преврата. През цялата нощ той бе скитал като бесен по улиците, по тепетата, край Марица, дебнейки революционерите. Успехът на революцията бе го ожесточил сега до лудост. Когато видя дяда Райча в станцията, Тодоров се побоя да не го арестуват и търти да бяга, гдето му видят очите. Дядо Райчо хукна подире му. Захвана се по пловдивските улици яростно гонение. Тичайки, те стигнаха до Джумаята. Тук Тодоров, на когото очите изскачаха от орбитите, се обърна срещу своя гонител и даде върху му няколко вистрела. Един куршум улучи дяда Райча в главата и го повали мъртъв.
Вистрелите събраха много народ на площада. Тълпата, като видя трупа, облян в кръв, с разбито чело, от което мозъкът течеше, дойде в изстъпление. Тодоров бе се скрил в едно кафене. Измъкнат от там, той биде разкъсан. Множеството се пръсна оттук по улиците, ревящо: "Смърт на предателите!" Но временното правителство взе мерки, за да не се упражнят никакви репресалии."
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.