На 10 септември 1944г., в Горна Джумая (днес Благоевград), е варварски убит от съветските слуги, поробили България - Данаил Крапчев от Прилеп, създателят на българския “Таймс”- вестник ''Зора".
Изтъкнат български журналист, общественик и революционер. Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори.
Задържан от диваците шумкари на 09.09.1944г., пребит с тояга в килията и след това обесен в един вагон на гарата, защото терористите, криминалните престъпници и националните предатели, заграбили властта хич не са обичали истината и истинските български патриоти!!!
"Данаил Крапчев става една от първите жертви на комунистическата жестокост след преврата и разбираемо е защо - трябва да се смаже, завинаги да изчезне този тип човешки индивид - на достойнството, на родолюбието и дълга; да замлъкне гласът на разума и свободолюбието. Да се забрави изобщо истината за македонските българи и Македония. Само като се съборят славните възрожденски сенки, ще се отвори път за лицата на демагогията и лъжата, за националните предателства на сервилните Сталинови марионетки. Линчуват Крапчев на улицата в града Горна Джумая, назоваем и до днес Благоевград, нали бяха прекръстили цяла България на слепите си антибългарски идоли. Последните му думи са били досущ като кънтящия въпрос на Левски: "Народе, български народе, осъзнай се!" - Цвета Тодорова.
Роден е в Прилеп на 15 декември 1880г. Син е на видния общественик Васил Крапчев. В 1902г. завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, а през 1906г. – история в Софийския университет. През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното списание „Македоно-одрински преглед“, след което става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
По време на Балканските войни, Данаил Крапчев е на поста си като редник в четническото движение в Македония, а негови другари и съмишленици в комитските приключения са Тодор Александров и Пейо Яворов.
След двете национални катастрофи, в които България губи изконни територии и надеждите си за постигане на своя национален идеал, а до голяма степен и моралните си устои, Д. Крапчев е от малцината духовни лидери, които се възправят с цялата си енергия срещу унинието, упадъка и отчаянието, обхванали обществото. Този човек е зареден с неизчерпаема надежда и стремителна деятелност. В годините на най-дълбока стопанска и морална криза започва да издава ежедневния вестник "Зора", пестейки от залъка си, треперейки за всеки къс хартия, както свидетелстват съвременниците му. Денонощно е стоял на поста си в бдение за нивото, качеството и разпространението на вестника, който се оказва най-свидната рожба на неговия живот. Сам така си го наричал - "рожбата". Стремежът му е да създаде обективен и независим информационен всекидневник, като за образци му служат европейските вестници "Тан" и "Таймс". Вестникът се издържа сам, железен закон за Крапчев е да не взема отникъде и отникого нито стотинка, за да се отстои независимостта на изданието и свободата на словото, което тече от "Зора" към хората. Новини от световните информационни агенции и от собствени кореспонденти в Лондон, Париж, Рим, Берлин, Женева; телеграми на "Зора" и телеграми на БТА; коментари, анализи, научни статии; репортажи, хроники, стенограми и други разнообразни рубрики запълват колоните на вестника. Всекидневно се осигурават потоци от информация и българската общественост е осведомена за събитията по целия свят...
Разбира се, поради хора от ранга на Данаил Крапчев, изправени непоколебимо на страж на българската държавност. Трябва човек да изчете стотиците уводни статии в "Зора" или трите тома публицистика "Изминат път" с авторството на Крапчев, за да разбере, че в негово лице България е имала не само едно могъщо журналистическо перо, а преди всичко прозорлив и далновиден политически анализатор. Трезвите му преценки за хора и събития, за процеси и тайни заговори, както на международната, така и на вътрешнополитическа сцена са безпогрешни и непостижими . И други умни мъже са в състояние да оценят и квалифицират ставащото и текущото в политическото злободневие - Данаил Крапчев обаче го предрича. За разлика от събратята си по перо той не следва събитията по петите, а ги изпреварва, още в техния зачатък умее да разчете намеренията, следствията и разбира се - резултата. И което е особено важно - да посочи изхода или пътищата за разрешаване на всяка сложна ситуация. За добро или за лошо- винаги се оказва прав...
Истински гражданин и пламенен патриот стои начело на вестник "Зора", щом във всеки брой бие тревога за съдбините на българите в Македония, Беломорска Тракия, Западните покрайнини, Южна Добруджа. Пестеливо и лаконично, с неопровержими факти разобличава шовинизма на сръбските и гръцки власти спрямо българското население, изважда наяве тайните козни на балканските политикани и подтиква международното мнение към действия в защита на поробените сънародници. Според него нашият народ повече от половин век "не престава да дири цялата си душа". Нито за миг не го напуска мисълта за мъчениците, останали извън разпокъсаното Отечеството, затова вестникът му докрай изпълнява отговорна патриотична мисия - да поддържа жива духовната връзка между метрополията и откъснатите територии, да вдъхва на народа си вяра в бъдещето...
Не така мислят обаче коминтерновските другарчета, комунистическите терористи. Маститата фигура на редактора на "Зора", влиянието му в обществения живот и авторитетното му слово предизвикват у тях само ненавист и отмъстителност. Правят опит да го убият през лятото на 1944 г., посред бял ден, на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "11 август" - двама терористи го събарят и нападат с ятаган. Раняват го в главата, без малко да го постигне участта на Стефан Стамболов. Не успяват тогава, но си довършват работата три месеца по-късно, на 10 септември 1944 г...
"Жестоко се лъжат ония, които смятат, че всичко е проиграно и загубено. За българския народ ще настъпят и по-добри дни. Мъртвите ще заговорят чрез устата на потомството."
Данаил Крапчев (1880 -1944)
http://macedonia.kroraina.com/ct/index.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.