Отсъствието на родова памет, липсата на какъвто и да било принос към обществения, научен, културен, икономически, изобщо всякакъв напредък на България

 След 9 септември 1944 г., БКП много бързо печели поддръжници и „забърква маята“, с която 45 години целенасочено оформя новия социалистически човек. Кои са тези хора и откъде идват? Владимир Свинтила описва съюзяването на сталинистите и новодошлите в БКП: 

„Помня тези тълпички пред клуба. Всички те бяха от т.нар. неутрални. Когато опозицията и сталинистите се бяха хванали гуша за гуша, тия гласуваха с бели бюлетини. Партийните началници се ориентираха към тези хора. Почваха да вземат думата на събрания, да ораторстват. Говореха глупости. Ние се смеехме... Те извираха от невероятни места. Женици и смачкани мъжлета с оглупели лица. Те ставаха общественици. И говореха зa „славните партизани“, за хората „които са давали кръв“. Най-сетне сталинистите бяха намерили своите масови почитатели. С тях пълнеха служби, на тях отваряха път към професурата, към журналистиката, към администрацията. Тях те конституираха като управляващо съсловие. Това бе земната маса, от която сталинистите правеха новия човек.“

Бедният произход и политическата неутралност преди Девети е уводът в техните автобиографии: „Деветдесет и девет на сто от тия биографии съдържаха следното твърдение: „Родителите ми не са членували в никакви партии, не са се занимавали никога с политика.“ Един рефрен като от египетската „Книга на мъртвите.“ В България е имало хайдушко движение, имало е въстания, Копривщица и Батак. Имало е борби за национално утвърждаване, имало е борби за Съединението, имало е Сръбско-българска война, имало е селско въстание, Шабла и Дуранкулак, имало е Стамболов и Стамболийски, имало е Септемврийско въстание, Демократически блок. Тия хора не бяха участвали в нищо от всичко това. Това бяха синовете на „хорицата“, които изпълниха казионните единни организации, на които ние трябваше да създадем самочувствие. Никой не видя тази пасмина, нито социалисти, нито земеделци, нито демократи. И никой не подозираше нейните възможни функции!“ 

Отсъствието на родова памет, липсата на какъвто и да било принос към обществения, научен, културен, икономически, изобщо всякакъв напредък на България и непознаването на градската култура и ценности позволи на тези хора години наред да живеят със самочувствието, че те са народът и носителите на изключителни ценности и морал в обществото и са единствените трудещи се в България. БКП се опря на тази „земна маса“ и на нейната култура. И тази маса постигна целта, като преработи по своя калъп българските градове, наложи свои ценности, модели и вкусове в културата. Днес в много голяма степен техните наследници продължават да доминират, те са навсякъде, докопаха се до невероятни места, пълнят медиите, държат речи в парламента, коват закони... Има такъв народ!

Вили Лилков