Книговезеца, Ловчалията, Войводата

 На 14 септември 1840 година, в село Къкрина, Ловешко е роден Христо Иванов Крачулов - Големия (Книговезеца, Ловчалията, Войводата). Бащата Иван Крачула е земеделец, дребен търговец и кираджия. През 1846г. семейството се преселва в град Ловеч, в квартал Дръстене. Христо учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети Апостоли“ при учителите Петко Славейков и Манол Лазаров. Усвоява като чирак и калфа два занаята — кожухарство и книговезство при свещеник Лукан Лилов (1851-1855). Отваря самостоятелна кожухарска работилница. При пътувания за закупуване на кожи влиза в чести сблъсъци с мародерстващи поданици на султана, което силно затруднява занаята.

Робският живот в отечеството, неспокойният му характер и склонността към пътувания и приключения подтикнали Христо Иванов - Големия през 1859г. да напусне бащиния си дом и той емигрира в Сърбия. Тук се запознава с Георги Раковски и Васил Левски. Работи в книговезниците „Волф“, „Караджич“ и „Сръбската правителствена книговезница“. Постъпва в Първата българска легия (1862) , където преминава начално военно обучение. Участва в битките за Белградската крепост при Варош капия, Сава капия, Делийската чешма и Байраклъ джамия.

След разтурянето на Легията се завръща в България и се установява в град Пловдив. Работи като книговезец при Христо Г. Данов и Йоаким Груев. Закупува инструменти и отваря своя работилница. Активно участва в борбата за Българска православна църква. Христо Иванов - Големия попада в Пловдив тъкмо когато борбата срещу гръкоманството вече набирала сили. Младият патриот застава начело на дружина и със сила превземат храм „Св. Петка” за български храм, какъвто дотогава нямали. Изгонили гръцките духовници и изхвърлили гръцките книги. В завързалия се бой Христо бил ранен. Турската полиция го арестувала, но поради липса на улики за бунт го освободила.

Христо Иванов си урежда документи за емиграция в Америка. С кораб пътува по маршрута Цариград-Сицилия-Генуа-Марсилия. Поради изчерпване на парите отпътува за Порт Саид (Египет) и работи на строежа на Суецкия канал.

Завръща се в Сърбия и на 12 октомври 1867г. постъпва във Втората българска легия. Тук изучава полска и лагерна служба, устави, фортификация, оръжие, езда и фехтовка. На изпитите в Легията се представя отлично и получава военно звание „Капрал“.

От 1862г. активно сътрудничи на Васил Левски и се ангажира със създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО). Заселва се в град Велико Търново и още през 1870г. създава Търновския частен революционен комитет заедно с Христо Симидов, Христо Караминков Бунето и със стария си приятел отец Матей Преображенски. Христо Иванов - Големия е председател, а по-късно подпредседател на комитета. Във ВРО е началник на Тайната полиция и Тайната поща, като неуморно организира тяхната мрежа и дейност. Подчинен е пряко на Васил Левски. След обединението на ВРО и БРЦК получава от Васил Левски пълномощно да следи работата на шест комитета в района Русе-Търново-Стара Загора-Сливен. Участва в акции за набавяне на пари и оръжие.

Когато през декември 1872г. докарали заловения при Къкринското ханче, Васил Левски в Търновския затвор, Христо направил неуспешен опит за освобождаването на затворените революционери, като се опитал да подпали Конака за отвличане на вниманието. Но проливен дъжд осуетил намерението му.

След смъртта на Левски продължава революционната си дейност. Участва в част от заседанията на Гюргевския революционен комитет. Помощник е на Стефан Стамболов в Първи търновски революционен окръг за Ловеч , Троян, Ново село и Севлиево. Участва в битки по време на Априлското въстание при Ново село, Дебневския боаз и връх „Мара гидик“. След поражението на въстанието се укрива в Ловеч в скривалището на доведения си брат Никола Цвятков чак до началото на юли 1877г.

Успява да напусне Ловеч и се присъединява към Руската армия. С отряда на полковник Алексей Жеребков се сражава при първото освобождение на Ловеч . Участва в защитата на града при настъплението на Рифат паша, но не успява да го напусне при възстановяването на турската власт. Отново се укрива, този път в скривалището на Величка Хашнова. След второто освобождение на Ловеч създава българска доброволческа чета за разузнаване и прочистване на района от скитащи турски войници, башибозук и черкези. Съдейства на генерал-лейтенант Йосиф Гурко при освобождението на Етрополе, Ботевград, София и Пловдив.

След Освобождението участва в създаването на Комитетите „Единство“. Работи като иконом в стопанството „Образцов чифлик Русе“ (1880-1881). Възстановява книговезката си работилница. Продава книги и ученически пособия.

По време на Сръбско-българската война (1885) формира и става войвода на Търновска доброволческа чета „Раковски-Левски“ от 500 човека конници и пехотинци и се притекъл в помощ на обсадения град Видин.

Деен член на Народно-либералната партия (стамболовисти). Народен представител от Ловеч в VI-о Обикновено народно събрание (1890-1893). Оставя ценни „Спомени“ за революционните борби.

Последните му години преминали в бедност и забрава и на 29 януари 1898г. Христо Иванов – Големия починал в Търново.

През 1984г. пред къщата му на историческата улица „Генерал Гурко” в град Велико Търново е открит бронзов паметник в цял ръст на Христо Иванов-Големия. Улици в Ловеч и София носят неговото име. През 2011г. негов барелеф е поставен на Къкринското ханче.

Източник: М. Маринов, Христо Иванов-Големия