Деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер, водач, идеолог на ВМРО

 33 години от кончината на легендарния български вожд Иван Михайлов. Виден български революционер и национален герой. Деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер, водач, идеолог на ВМРО и последната крупна фигура в историята на българското освободително движение на Македония. Наричан от мнозина "Последният велик българин на ХХ век".

Роден е в Щипската махала - Ново село. Баща му Михаил (Мише) Гаврилов и единият му чичо Атанас Михайлов са дейци на ВМОРО, а другият му чичо е полковник Спиридон Михайлов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на ВМОРО. 

След разделянето на Македония през 1913г. и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, пиринския от България, а вардарския от Сърбия, Иван Михайлов завършва образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Там за първи път се среща със сръбския престолонаследник, а впоследствие и крал Александър Караджорджевич. След завършването в 1915г, като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918г. по време на Първата световна война постъпва в българската войска. 

След Солунското примирие напуска армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов, заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево, решават да създадат македонска студентска организация. 

Активната му легална дейност свършва с убийството на водача на ВМРО Тодор Александров на 31 август 1924г., негов приятел и учител. След убийството, Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития. 

След разгрома на левицата през септември 1924г., другата силна фигура в ЦК на ВМРО, Александър Протогеров, постепенно губи влиянието си в организацията. В следващите години Ванчѐ Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик е на тактиката на индивидуалния терор. 

През 20-те години на ХХ век, активисти на ВМРО като Кирил Григоров, Христо Никудимски, Менча Кърничева, Харалампи Златанов и други са пряко замесени в голям брой от политическите убийства в България и извън нея, свързани с ръководената от него политика на ВМРО по македонския въпрос. За Михайлов първостепенна и основна цел за ВМРО, на онзи етап от борбата, е неутрализирането на съветското (болшевишко) влияние проникващо в македонското освободително движение чрез Вътрешна македонска революционна организация (обединена). В цяла Македония на практика се подновява войната срещу югославската (по същество сръбската) и гръцката власт. Лично ръководи организирането и възлга извършването, чрез свои доверени хора, на редица нападения на полицейски участъци и военни обекти, минирането на мостове, взривяванннето на жандармерийски станции и складове, динамитните атентати по ж.п. линии, както и наказването на отговорните властимащи лица за провежданата посредством тях антибългарска асимилационна държавна политика и свързаните с нея акции и прояви (извършвани в повечето случаи чрез насилие над поданиците изразяващи свободно българското си самосъзнание). 

Паралелно с революционната дейност, ВМРО начело с Иван Михайлов, изгражда на територията на цяла Вардарска Македония структури на ММТРО и ТКПОМБ. От името на Македонския национален комитет е организирано изпращането на петиции в защита на българите до международни институции. Петиция е изпратена от Димитър Шалев, Григор Анастасов и Димитър Илиев до ОН, следвана от петициите на Асен и Марта Татарчеви, Иван и Жермен Петрови и т.н. ВМРО начело с Михайлов, инициира и помага за създаването на Македонска кооперативна банка, Македонска народна банка и пр., чрез които усилва влиянието си във Вардарска Македония. В отговор на югославските /сръбски/ репресии и срещу мирно население, Иван Михайлов сменя тактиката за борба срещу властта. Организацията започва да организира предимно терористични атаки и атентати. За целта се изпращат т.нар. революционни тройки, като акциите се насочват и срещу местни сръбски сътрудници. Сред действащите лица на ВМРО са Трайчо Чундев, Ипократ Развигоров, Илия Лилинков, Мара Бунева, Иван Момчилов и други. Акциите на ВМРО предизвикват ответни реакции. Кралство Югославия съсредоточава във Вардарска Македония значителни военни сили - 35 хилядна армия. Към нея допълнително е придадена полиция и специални гранични части за борба против четите на ВМРО. Под ръководството на Михайлов ВМРО превръща територията на Македония, и в частност тази на Вардарска Македония в полесражение. Югославия блокира границата откъм България с телени мрежи, вълчи ями, живи плетове, електрически сигнални уредби и високи бетонни наблюдателни кули. Иван Михайлов осъществява стратегически съюз с хърватското освободително движение Усташа след отмяната на Видовденската конституция в Югославия. Той осъществява тясно сътрудничество с водача на усташите Анте Павелич. 

На 14 април 1933г. Иван Михайлов, Анте Павелич и Хасан бей Прищина изработват проект за съюз между ВМРО, Усташа и косовския комитет за съвместна дейност срещу Югославия. В края на 1942г. цар Борис III обсъжда възможността да покани лично Иван Михайлов да се върне в България, но той остава враждебно настроен към него, наричайки го „цар разединител“. 

Непосредствено преди деветосептемврийския преврат през 1944г., Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер пристига през София в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на про-германска Независима република Македония. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви виждайки, че Германия и България губят войната. По-късно от Хърватска през Унгария, Германия и Испания той се установява за постоянно в Рим, Италия, със съгласието на италианските власт.

В изгнание Михайлов издава много брошури и статии, както и няколко книги. Автор е на пет тома „Спомени“ и редица статии и брошури като „Македония — Швейцария на Балканите“, „Сталин и македонският въпрос“, както и на други материали в които описва македонската борба за свобода. 

Междувременно отвъд желязната завеса в комунистическа България, управниците ѝ в 1945г. започват процес на насилствено денационализиране и македонизация на българското население в Пиринска Македония. Единствено разрива между Сталин и Тито през 1948г. забавя съществено този процес. След 1963г. Тодор Живков окончателно пресича тази политика и впоследствие българските тайни служби осъществяват по негово указание контакти с Михайлов, насочени към укрепване на българската кауза в Македония. Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990, една година преди прогласяване независимостта на Република Македония /8 септември 1991/. В последните си интервюта дадени за БНТ и македонската преса той потвърждава българския характер на ВМРО и българщината си.