ПРЕВЗЕМАНЕТО НА МАЛКИЯ ВЕРДЮН

 ПРЕВЗЕМАНЕТО НА МАЛКИЯ ВЕРДЮН

107 години от подвига на нашата армия при покоряването на осмата по мощ крепост в света - Тутракан.

С Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. от България е отнета Южна Добружа по линията Балчик-Тутракан и е предадена на Румъния. Северните ни съседи навярно смятат да задържат тази територия завинаги. Затова те започват да строят мощна крепост в Тутракан, която да бъде бастион на румънското присъствие в Южна Добруджа.

По проекти на белгийски и френски военни инженери са изградени 15 форта, 2 отбранителни линии, землени и бетонни укрепления, 3 реда заграждения от бодлива тел, вълчи ями. Гарнизонът на крепостта се състои от 15-а и 17-а дивизия - общо 39-40 хил. войници и офицери, 246 оръдия, 78 картечници.

В помощ на крепостта е придаден румънският дунавски военен флот, състоящ се от 9 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки. При обявяването на война на Румъния от наша страна в помощ на тутраканския гарнизон пристигат сръбски и хърватски доброволци. Международните военни специалисти оценяват крепостта като осмата поред в света по нейната мощ и затова тя е наречена Малкия Вердюн.

Несломимият български устрем

Когато започва войната с Румъния, в Добруджа се намира нашата 3-а армия под командването на ген. Стефан Тошев. Българското командване няма точен оперативен план за водене на военните действия с румънските войски, а съществуват и разногласия с германското командаване. Като че ли надделява мнението да се водят военни операции с цел овладяването на по-лесните за превземане градове, а Тутраканската крепост да се остави за накрая.

Командирът на Преславската дивизия генерал Пантелей Киселов обаче е на друго мнение. Той успява да получи разрешение за атакуване именно на Малкия Вердюн без обсада, а направо от движение.

Боевете започват в ранната утрин на 5 септември 1916 г. Водят се ожесточени, кръвопролитни сражения с много жертви от двете страни. Въпреки яростната съпротива и ураганния оръдеен и картечен огън от страна на румънския гарнизон, до вечерта на същия ден българите успяват да превземат главната отбранителна позиция.

Този ден са убити 1500 румънски и 830 български войници и офицери. На 6 септември нашето настъпление продължава. Един след друг падат фортовете, преодолени са землените и бетонните укрепления, загражденията от бодлива тел и вълчите ями. Нашето настъпление е толкова устремно, че румънците изпадат в страх и започват масово да се предават в плен. Други, захвърлили оръжието си, се опитват да прекосят Дунав, но повечето от тях (8500 души) се удавят, а се спасяват само 3500.

Оттогава е поговорката "Власите накрай Дунава се давят!"

Командващият румънския гарнизон в Тутракан - генерал Константин Теодореску, също е обзет от паника. За да спаси живота си или да избегне попадането в плен, той се прехвърля с една от канонерките на другия бряг на Дунав, но пише доклад до Букурещ, че гарнизонът успешно удържа крепостта.

Нищо подобно! Към 16 ч. на 6 септември всякаква съпротива е прекратена. В плен попадат 450 офицери, 27 хил. войници, както и цялото въоръжение!

Опитващата се да се притече на помощ румънска военна флота е отблъсната от нашата артилерия. Закъснява придвижващата се към Тутракан руска военна част, защото се е смятало, че крепостта ще се задържи продължително време. Не успява да пристигне и изпратената от Силистра румънска военна част, която е пресрещната от поделение на конницата на генерал Иван Колев.

Вечерта на 6 септември генерал Киселов влиза в освободения Тутракан, посрещнат възторжено от местното население. Градът отново е български. При превземането на Малкия Вердюн загиват 1800 български войници и офицери.

Заповедта на генерал Киселов след победата

"Офицери, подофицери и войници! Поздравявам Ви със славната победа. Врагът, безчестен и вероломен, е под Вашите крака - неговото поражение е пълно. От днес знамето на България се развява върху скъпия за българина Тутракан. Две знамена, 120 оръдия, 400 офицери, между които трима бригадни командири, и 25 хил. войници паднаха в нашите ръце. Само в два деня Вие, с устрема си, преодоляхте всички препятствия и с вашето "На нож!" превзехте една силна крепост, която би възпряла и най-храбрите войски. С Вашето държане, с Вашето самопожертване и с Вашата любов към Родната земя, Вие доказахте, че нито телените мрежи, нито грозните вълчи ями, нито топовете, нито картечниците са в състояние да възпрат войниците, които са решени да победят или да умрат.

Благодаря Ви, славни мой другари и юнаци от Преславската дивизия, от I бригада на Софийската дивизия и от отряда на нашия велик и непобедим съюзник (Германия), командван от майор фон Хамерщайн. (Тук е уместно да се спомене, че генерал Киселов прави реверанс на германците, защото всъщност те са участвали доста символично в битката. Отрядът се е движел далече зад настъпващите редици на българите и затова е дал само 14 убити.) С особена признателност и голяма радост аз виждам във Вашите дела славно съревнование. Всички части горяха от желание да бъдат първи в боя. Всички родове оръжия се поддържаха чудесно и мряха един за друг. Победата е Ваша и славата принадлежи на Вас. Потомството ще си спомни с умиление и признателност за Вашите дивни подвизи, които нямат равни на себе си в историята."

Отзвукът от смаялия света светкавичен триумф

Първи изпраща своите поздравления командващият Трета армия генерал Тошев, който пише на генерал Киселов:

"Прекланям се пред геройството на офицерите и войниците от дивизията (IV Преславска). Изказвам на Вас, драги генерале, сърдечна благодарност за юначното и умело ръководене на щурма".

Германският канцлер Вилхелм II до цар Фердинанд:

"Току-що научавам, че нашите съюзни войски завладели крепостта Тутракан. Приеми моите най-сърдечни пожелание за този бляскав подвиг на твоите храбри войници!"

Поздравление до министър-председателя на България - Васил Радославов, изпраща канцлерът на Германия Бетман-Холвег. В него той не пести суперлативите за героичния подвиг на българската войска.

Учудване, но и възхищение от победата изказват министър-председателите на Франция, Великобритания и Белгия.

Поети, художници и композитори величаят героизма

Иван Вазов написва две стихотворения - "Armata noаstra" и "Тутракан".

Йордан Йовков написва есето "Устрем".

Поетът Любомир Бобевски (авторът на текста на химна "Добруджански край") пише стихотворението "Тутраканската епопея".

Композиторът Добри Христов написва симфоничната поема "Тутраканска епопея".

Картини рисуват художниците Димитър Гюдженов, Борис Денев, Иван Славов, Янко Атанасов, Георги Василев (неговата картина се нарича "Малкият Вердюн").

Има и още много други, които са по-малко известни.

********************************

Тутракан

Име скромно и незнайно,

име славно тоя час -

Тутракан! Потръпвам тайно,

щом те изговоря аз.

Тутракан! О, епопея

на народната ни мощ,

вихрен устрем на идея,

бляск светкавичен на нож!

Паметнико величави

на омраза и любов

в наниза на наште слави,

нова слава, лавър нов!

Име силно, кат клик бранен,

име - вечна гордост нам,

громко кат бой барабанен

свято като песен в храм!

Иван Вазов