Това няма да го срещнете в българските учебници.

 151 години, откакто великия везир мехмед емин али паша се съгласява с исканията на Българските първенци, въпреки, че в продължение на 10 години Русия отказва да признае съществуването на Българския народ и език в Отоманската Империя... 

       Първото официално признаване на Българите за отделен вилает на империята е дело на Султан Абдулмеджид със специален ферман на 1-ви Юний 1861г. Но агенти на Руските тайни служби отвличат на 6-ти Юний 1861 Българския архиепископ Йосиф Соколски и в Русия го карат публично да се отрече от унията на Българите с Рим, след което го затварят в Руски манастир до края на живота му. 

          Междувременно през 1864 година се създава първия Български вилает на империята /Дунавския вилает/ в който Българския език е бил официалния език на вилаета и всички вилаетски длъжности са били дадени на Българи, както и на много млади и будни българчета са били дадени пълни стипендии от Високата Порта за да учат в престижни училища в империята и чужбина. 

         През 1862 година, Георги Раковски създава с пари дадени му от княз Никола Богориди един легион от Българи към Сръбската армия в Белград. Този легион прави известно името на БЪЛГАРИТЕ в световните медии , след битката му с Отоманския гарнизон на Кале Мегдан в Белград. 

        Княз Горчаков е бил големия архитект на външната политика на Русия. Граф Игнатиев е бил само много ловкия дипломат който я осъществява в Константинопол. През 1869 Великия везир заплашва Граф Игнатиев, че ако до един месец, Русия не признае Българите, той собствено ръчно ЩЕ ВЪЗСТАНОВИ УНИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ С РИМ И ЩЕ НАЗНАЧИ НОВ БЪЛГАРСКИ АРХИЕПИСКОП НА МЯСТОТО НА ОТВЛЕЧЕНИЯ И ДЪРЖАН В РУСИЯ ЙОСИФ СОКОЛСКИ. 

        Граф Игнатиев веднага се свързва с Княз Горчаков и го уведомява за критичността на положението. По предложение на ловкия и хитър Граф Игнатиев се предлага компромис ПРАВОСЛАВНА БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ. Когато Великия Везир получава предложението на Княз Горчаков, той натоварва Българина Гаврил Кръстевич, който е бил Върховен Съдия на империята да състави фермана за създаване на Българската ПРАВОСЛАВНА Екзархия. Гаврил Кръстевич работи над този държавен указ около 3 месеца и използва главно данните събрани от Рим преди 1861 за епархиите в които Българите са били мнозинство. Фермана е бил готов в края на месец Януарий 1870 и поднесен на Великия Везир Мехмед Емин Али паша за да бъде прегледан и одобрен. Той го дава на Султан Абдул Азис на 27-ми Февруарий 1870 да бъде подписан и да стане закон на империята, 

        За първи Български екзарх е бил одобрен видинският митрополит Антим Първи и той се нанася в голямата каменна сграда построена от братята Тъпчилещови наричана "Метоха" на имот закупен от Българина Княз Стефан Богориди бей и подарено на Българската община в Константинопол. На това място по късно се издига и Българската "Желязна църква" Свети Стефан. 

      Това няма да го срещнете в българските учебници.