Убит от червената сган

 На 12 септември 1944г., на път от София за Плевен, Генерал Атанас Стефанов Атанасов е убит без съд и присъда в Луковит, от шумкарската терористка Митка Гръбчева . В смъртния акт като причина за смъртта се посочва: 

"Кръвоизлив от рани, причинени от огнестрелно оръжие." Опелото се извършва в църквата “Св. Марина” в Търново на 13 септември.

Убитият генерал Стефанов е осъден от безродните комунисти с присъда №2 от 2 април 1945г. Отнети са му всички имоти посмъртно "в полза на държавното съкровище”.

Той е виден български офицер (генерал-лейтенант), един от военначалниците на българската армия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Военната му кариера започва като подпоручик през Балканската война. По време на Втората световна война достига до чин генерал-лейтенант. Последователно командва 5-та пехотна дунавска дивизия, командир на IV-та армия със седалище Плевен и на Прикриващия фронт (на границата с Гърция и Турция). Неоспорим факт е, че Атанас Стефанов не членува в никакви партии, военни съюзи и не участва в никакви преврати. За него пише, че по пътя към висшата армейска длъжност не се увлича да участва в конюнктурни политически течения и не е поблазнен да участва в политическия живот”. Със сигурност не е с леви или комунистически убеждения. В неговите дневници е отделено изключително малко място на партизани, нелегални, на комунистически саботажи и конспирации във войската. Във външно-политически аспект някои биха го нарекли “германофил”. Генерал Стефанов се възхищава от дисциплината, реда и успехите на германските войски в двете световни войни. Същевременно критикува Германия, че продава на България старите си самолети и с това прави нашата военна авиация непригодна. Други биха го нарекли “русофил” – идеалът му за военен е руският генерал Скобелев. Същевременно изразява възхищението си от Англия, Франция и Америка за успехите им в развитието на военната и гражданска авиация още през 20-те години на ХХ век. Целият живот на генерал Стефанов доказва неоспоримо едно, че той е преди всичко “българофил”. През 1935г. е подпредседател на Изпълнителния комитет за честване 100г. от Велчовата завера. Прави лични дарения и открива войнишки паметници на загиналите във войните за национално обединение. Генерал Стефанов подема и друга инициатива – издигане на паметници по пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868г. Прави лични дарения за селата Вардим – 1000лв.; Хаджидимитрово – 1000лв.; Караисен – 1000лв. и Бяла черква – 1000лв. 

Първороден син в семейството на Кръстина и Стефан Атанасови Кинови. Майката – Кръстина е родена в Златарица на 2 март 1874г. Дядото по майчита линия, свещеник Иван Иванов Хаджиев Златарски, е типичен представител на селската възрожднеска интелигенция. Роден е през 1848г. в Златарица. Той е учител, свещеник, председател на местния революционен комитет. На 1 февруари 1870г. написва “Устав на Градинарското благотворително общество в Златарица”, учредено с цел “да спомогне за разпространението на образованието и просвещението на своите млади съотечественици”. На 1 август 1874г. Иван Златарски си съставя седмична програма за самообразование с ръководни начала: “Учи ся сам и дерзай” и “Человек ся учи дор го посече смъртта му”. Притежава голяма за времето си библиотека: съчинения на Раковски, Блъсков, Друмев, Славейков, Богоров, Юрий Венелин и др., както и периодичните издания: “Училище”, “Читалище”, “Ступан”, “Летоструй”, “Зорница”,много учебници по математика, граматика, история, география, френски и турски езици, богословски книги. Спомоществовател е на редица книги и списания. От 1876г. е член на революционния комитет. Оставя няколко приписки с историческо съдържание за боевете при Елена и Златарица по време на Освободителната война. Подпомага ученолюбиви младежи да продължат образованието си в други градове и в Русия. Иван Златарски умира през пролетта на 1882г.

Бащата на Атанас Стефанов е Стефан Атанасов Кинов, родом от село Миндя, Еленска околия. Роден е на 19 декември 1864г., а от 1900г. работи като данъчен и финансов началник в различни градове. По време на Първата световна война е финансов началник в Гюмюрджина – Беломорска Тракия, в Щип и Тетово – Македония. Личните му интереси са в областта на философията, читалищното и театрално дело. В Търново е известен и като дарител – завещава 5000лв. за читалище “Искра”, на църквата “Св. Марина” – 3000лв. и 40 дка ниви в Миндя за учредяване фонд “Подпоручик Иван Стефанов” с цел подпомагане на бедни ученици.

През 1890г. Кръстина поп Иванова и Стефан Атанасов Кинов се венчават. На 13 септември 1891г. се ражда синът им Атанас в Търново, а на 20 май 1893 – Иван. Двамата постъпват като кадети във Военното на Н. В. Училище през 1905г. и са зачислени в 32-ри Царски випуск. При завършване на Военното на Н. В. Училище с височайша заповед №30 от 2 август 1912г. са произведени в чин подпоручик.

Балканска война (1912-1913) 

На 17 септември 1912г. започва обща мобилизация на българската армия, а на 5 октомври се обявява Балканската война. В нея подпоручик Атанас Стефанов участва като командир на 6-та рота от 18-ти пехотен Етърски на Н. В. Фердинанд I полк в състава на 5-та Дунавска дивизия. Подпоручик Иван Стефанов е командир на 1-ва рота от 20-ти пехотен Добруджански на Н. В. Княз Кирил Преславски полк. Той загива на 5 март 1913г. при езерото Деркос на Чаталджанските позиции. Погребан е в църковния двор на село Караджакьой, Източна Тракия.   

Подпоручик Атанас Стефанов взема участие във всички боеве, които полкът води през 1912-1913г.: при Бунар Хисар от 16 до 20 октомври; при Чаталджа на 4 и 5 ноември; пак при Чаталджа на 5, 11, 15 и 21 март 1913г. Той не присъства на погребението на брат си, защото се сражава на Чаталджанските позиции. В атестационната книжка е оценен от подполковник Иван Бойчев така: “... водил ротата си бойко, мъжествено и безпределно храбро”. На 31 декември 1912г. Атанас Стефанов пише на баща си: “... аз се бях сродил, тъй да се каже, с войниците, които водих в боя, заедно с които търпях лишеиния и трудности, и заедно с които излагах живота си на всякия всячина”. При сключване на примирието споделя: “На Чаталджа отсреща турската музика също свири и турци, и българи еднакво ликуват. Чуден контраст, чудна игра на съдбата – вчера два разярени и непримирими врага – днес приятели и другари; вчера топове и пушки – днес музика и песни!?... Таквоз чудо било туй войната”. В автобиографията си лаконично споменава: “Аз взех участие във всички боеве, които полкът ни води през 1912-1913г. с турците и бях награден с Орден за храброст”

Междусъюзническа война 

Подпоручик Стефанов участва и в Междусъюзническата война, избухнала на 16 юни 1913г. Отново командва 6-та рота от 18-ти пех. Етърски полк в боевете при Тумба и Черни връх на 24 юни; при връх Св. Илия на Милева планина на 1, 2 и 3 юли; при Острика, Кървав камък, Царица, Панджин гроб, Стретер и връх Бобик на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15,16 и 17 юли 1913г. Пак в автобиографията си спомнава, че е взел участие: “... във всички боеве срещу сърбите през 1913г., без да бъда ранен нито веднъж”.

Първа световна война 

На 2 август 1914г. Атанас Стефанов е произведен в чин поручик. Новата мобилизация на българската армия на 10 септември 1915г. го заварва адютант на 2/5 пех. бригада в Търново. По негово настояване отново поема командването на 6-та рота от 18-ти пех. Етърски полк по време на Първата световна война. В продължение на 10 дни, от 22 до 31 октомври, и на 1 и 2 ноември 1915г. се бие срещу сърбите при Геляне. Най-кръвопролитни са сраженията на 26 октомври, които той описва така: “Пукащите се шрапнели в небето приличаха или спомняха огнения дъжд, що Данте описва в своя Ад”.В този бой поручик Стефанов при отбиване атаките на сърбите сам действа с ръчни бомби. Сраженията продължават от 3 до 8 ноември 1915г. при Кулата, с. Бостан. При атаката на Кулата той първи от 6-та рота се хвърля в неприятелските окопи и действа с ръчни бомби. За тези боеве е награден с Орден за храброст IV ст., 1 клас. От 25. ХI. 1916 до 1. IХ. 1917г. е инструктор в Школата за запасни подпоручици в Княжево. След това участва в боевете при Гевгели от 1. ХI. 1917 до 20. IХ. 1918г. Като командир на 1-ва дружина запазва прохода Демир капия до преминаването на частите от 5-та дивизия при Вардар. В боевете срещу французи, англичани и гърци капитан Стефанов “... всякога се е държал образцово. Доблестен, храбър, смел, служи за личен пример на подчинените си”.

Запазените писма от фронта свидетелстват, че кап. Стефанов с интерес следи военните новини. От български, френски и руски вестници той се информира за хода на войната и положението по фронтовете. Към края на войната не може да допусне, че “... толкова подвизи, толкова победи и толкова слава” са отишли напразно. Писмата му от началото на октомври 1918г. са изпълнени с много болка и страдание: “ ... в тези критични за народа и Отечеството дни”, “като смаян стоя и се чудя на това, което става през последните двадесет дни”.

На Кръстовден 1919г. Атанас Стефанов се сгодява за Кръстина Атанасова Стамболова, родом от Търново от известния Стамболов род. Венчавката се извършва в църквата “Св. Марина” на 23 ноември 1919г. в Търново. Срещу Коледа 1921г. се ражда единствената им дъщеря Кръстина.

Втора световна война 

На 1 март 1941г. България се присъединява към Тристранния пакт. С височайша заповед №146 от 11 август 1941г. се назначава “командирът на 5-а пехотна Дунавска дивизия генерал-майор Атанас Стефанов за командващ IV-та армия ( началник на армейска област)”. От 1 януари 1943г. Атанас Стефанов се повишава в чин генерал-лейтенант. До 25 декември 1943г. той е командир на Прикривающия фронт.   

Името на генерал-лейтенант Атанас Стефанов се объжда за министър на войната в трите правителства на България през 1944г. На 31 януари в дневника си той пише: “... Хаджипетков ми каза, че много се говорело за мен да стана Министър на войната... Отговорих, че съм скромен човек и такива аспирации не съм имал...” Повече сведения има за третото обсъждане при съставяне правителството на Константин Муравиев на 2 септември 1944г. Регенът Богдан Филов пише в дневника си: “... обядвахме във Военното министерство. За военен министър Князът и Михов се спряха върху Атанас Стефанов”.    

На 7 септември 1944г. няколко хиляди души разбиват затвора в Плевен и освобождават политическите затворници. Генерал Стефанов и войската се намесват: затворниците са върнати и “размириците са прекратени без жертви”. През нощта на 7 срещу 8 септември ген. Стефанов получава заповед с щаба си да замине в Дупница на западната граница. Превратът на 9 септември го заварва в Министерство на войната. На 10 септември той вече е в Дупница на фронт срещу германците в 22-ри пех. полк. За съветската армия в Добруджа той пише: “Русите днес влязоха в България като приятели в Русе, Шумен и Варна”.

След Деветосептемврийския преврат, въпреки че има на разположение самолет, разузнавателна и лека кола, той не напуска България. Остава верен на войнския си дълг и Отечество.

С Царска заповед №117 от 14 септември 1944г., подписана от новите отечественофронтовски регенти, убитият ген. Стефанов се уволнява поради навършване на 25-годишна служба.

Убитият генерал Стефанов е осъден с присъда №2 от 2 април 1945г. Плевенският народен съд, II състав: “присъжда всички имоти посмъртно на починалия генерал-лейтенант Атанас Стефанов в полза на държавното съкровище”.

Единствената му дъщеря Кръстина Атанасова Чолакова подава молба за преглед по реда на надзора на издадената присъда, вх. № 14651/ 1993г. – VI на Главна прокуратура. На 12 юни 1997г. Главна прокуратура внася във Върховния касационен съд предложение. На 28 януари 1998г. Върховният касационен съд – I наказателно отделение “оставя без уважение” предложението на главния прокурор срещу влязлата в сила присъда... 

Обществена дейност 

През 1931г. става председател на Комитета за постройка на Военния клуб и основава аероклуб в Търново. Поддържа оживени контакти с организации, комитети, сдружения, духовници, с местните власти и институции, среща се с фелдмаршал фон Макензен, майор Годлей – председател на Британския легион, английския адмирал Търл и много други.