ПОКЛОН, ГЕРОИ НА КАЙМАКЧАЛАН!

 ,,В центъра на позицията прозвучава тръба. Тя подава сигнал за атака. Четвърта батарея открива огън. Защитниците на Каймакчалан се вдигат в контраатака, за да си възвърнат предните окопи, които противникът е успял да овладее.

Командирът на 11-и пехотен Сливенски полк полковник Никола Христов и командирът на бригадата полковник Алекси Попов запасват паласки, вземат по една пушка и повеждат малцината останали живи срещу врага.

„Напред. На нож!“ - ечи команда. 

Командирът на 10-а пехотна рота също подава същата команда и напуска окопа, но никой не го последва. Той се оглежда с помътнял поглед и разбира, че всичките му бойци са мъртви. Обръща се отново към окопа и изкомандвайки:

„Мъртвите в атака!“,

тръгва към противника – сам, горд и величав, презрял смъртта..."

ЕПОПЕЯТА НА КАЙМАКЧАЛАН ,

един чутовен подвиг на българския воински дух в  едно  от най-тежките сражения , която е водела в ХІV вековната си история българската армия.

46 дни един български полк(подпомогнат от няколко дружини) се сражава на един планински връх ,висок 2500м. ,срещу две сръбски дивизии,подпомогнати от подкрепления и стотици сръбски и френски оръдия и минохвъргачки.

,,46 дни върхът е забулен в барутни облаци, раздиран от огнените мълнии на експлозиите."

След отбиването на 60 атаки са нанесени  чудовищни загуби на противника.

Българските батареи успяват да удържат,докато идва заповед да се оттеглят няколко километра по на юг.

Една епопея, която се нарежда до епопеите на Шипка,Дойран,Тутракан и Одрин...дори в известен смисъл по-достойна,защото войниците се сражават на един гол връх!

ПОКЛОН, ГЕРОИ НА КАЙМАКЧАЛАН!