Виден български журналист, революционер и патриот.

 На 21 септември 1879г., в Цариброд (тогава в Княжество България, днес Димитровград, Сърбия) е роден легендарният български вожд и водач на ВЗРО „ВЪРТОП“, Иван Тодоров Гьошев. Виден български журналист, революционер и патриот. Деец на българското освободително движение в Западните покрайнини за освобождение на този поробен български край от Сръбско робство, продължаващо вече над 100 години.

***************************************************************

Завършва математика в Софийския университет. После дълги години е учител, а след това и директор на Царибродската смесена непълна гимназия. Окупацията на Западните покрайнини от Сърбия през 1920 г. променя неговата съдба. Скоро той е принуден е да се изсели в България. Става учител в Трън. Тъкмо от Трънския край той започва революционна дейност. При създаването на ВЗРО "Въртоп” в края на 1928 г. Иван Гьошев напуска учителството. Скоро става водач на организацията. По негови указания ВЗРО „Въртоп” провежда акции в Сърбия, които имат широк отзвук на Балканите и в Европа. През 1928 г. Иван Гьошев води преговори с ВМРО на Иван Михайлов. Постига се споразумение за координация в борбата. С подкрепа на ВМРО, ВЗРО „Въртоп” активизира въоръжената борба, която през 1929-1934 г. достига своята кулминация.

Сръбското разузнаване търси начин да го ликвидира. Една от най-големите акции за убийството на Иван Гьошев е предприета през 1932 г. Тогава Белград плаща на брата на войводата от ВЗРО Асен Николов - Тодор Петров, 200 000 динара да дойде в София и убие брат си и Иван Гьошев. Акцията се проваля, защото Петров се предава на полицията, а на процеса излиза наяве сръбската „мокра поръчка”. Иван Гьошев получава удари от много страни. Той не успява да се наложи като едноличен водач на ВЗРО „Въртоп”. Всъщност тя, подобно на ВМРО, се разцепва на две крила. Иван Гьошев оглавява националното крило. Негови противници около Славчо Лазаров са левичарски и федералистки ориентирани. Това пък определя еволюцията на Иван Гьошев в края на 30-те години към десни и антикомунистически позиции. Превратът на 19 май 1934 г. нанася тежък удар на революционното дело. ВЗРО „Въртоп” е разтурена, а много нейни членове са хвърлени в затвора. Иван Гьошев е интерниран многократно.

През 1937 г. Иван Гьошев и част от неговите другари влизат в новосъздадената организация „Ратници за напредък на българщината” и намира място в ръководството й. На Гьошев е възложено да се грижи за отпечатването на организационната литература. През април 1941 г. под ударите на нацисткия Вермахт Югославия рухва. Иван Гьошев се връща в родния си Царибродски край. През август 1942 г. е член на делегацията, която връща читалището на Цариброд, евакуирано в София в периода на окупацията в родния му град.

На 9 септември 1944 г. в София е извършен прокомунистически преврат на Отечествения фронт. „Народната власт” започва чистка на дейци от всички патриотични организации. Сред набелязаните за ликвидиране е и Иван Гьошев. Новата власт на ОФ арестува 19 бивши дейци на ВЗРО „Въртоп” и ги предава на Титовите партизани като „врагове на Сърбия”. След двумесечен разпит в Ниш следствието приема, че арестантите са се борили против сръбския кралски режим, но не са били на страната на противниците на Тито. Българите са оневинени и върнати обратно в България. Групата бивши дейци на ВЗРО „Въртоп” е незабавно отведена в рудник край Перник, където Народната милиция ги разстрелва.