18 ОКТОМВРИ - ДЕН НА ПАРАШУТИСТА

 18 ОКТОМВРИ - ДЕН НА ПАРАШУТИСТА

Денят на парашутиста е официален празник в България и се отбелязва на 18 октомври. Чества се с решение на министъра на отбраната Валентин Александров от 17 март 1994 г. На тази дата през 1944 година Парашутната дружина получава бойно кръщение в битката при Стражин.

През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на парашутна рота към въздушните на Н. В. войски. Решението заляга в плана на българската армия за 1941 г., но планираното сформиране на парашутна рота остава нереализирано. Въпреки това, българското военно ръководство е твърдо решено да създаде такова формирование . През пролетта на 1942 година, по указание на Щаба на войската започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички поделения на българската армия. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г., които желаят да станат парашутисти.

В края на май 1942 в Здравно-изпитателния институт на летище „Враждебна” се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. На изпитите се явяват около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психотехнически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисията са безкомпромисни и от всички кандидати са одобрени едва около 500 души, които отново са изпратени по поделенията, където служат. На одобрените за парашутисти офицери, подофицери и войници се дават указания да чакат заповед за новото си назначение. По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения. Ето защо, министерството на войната решава одобрените за парашутисти 287 офицери, подофицери и войници да бъдат изпратени на обучение в Германия, в град Брауншвайг. В началото на януари 1943 г. нашите военнослужещи са вече в парашутното училище в гр. Брауншвайг.

Първоначалните занятия са свързани с изучаване на теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния апарат и скокове от макети на самолети „Юнкерс-52” и „Хайнкел-111”, при които се тренира напускането на самолета и начините за приземяване. След първоначалните теоретични знания се преминава към практическото запознаване с немските десантни парашути РС-20 и начина за тяхното скатаване. Освен тези занятия се отделят и часове за физическа подготовка и самоотбрана.

След завършването на предварителната подготовка, започват и първите скокове от самолет, които се провеждат на местното летище. Парашутистите трябва да изпълнят най-малко шест тренировъчни скока. За десант се използват немските парашути PC-20. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52” и всички приключват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите. При четвъртия скок от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-11” загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Това е първият български военен парашутист, загинал при парашутен скок. Докато трае обучението на нашите военнослужещи в Германия, на 16 януари 1943 г. министърът на войната генерал-лейтенант Никола Михов подписва Заповед № 16, с която парашутистите, на основание чл. 6. ал. 2 от Закона за въздухоплаването се приравняват към държавните въздухоплаватели

Висшето военно ръководство на българската армия е смятало от обучените в германското парашутно училище военнослужещи да се сформират две парашутни роти, което е с една повече от планираната през 1941 г. В МЗ № 10 от 16.01.1943 г. е обявен щатът на парашутна рота. На 18. 03. 1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО № 2019 на началника на въздушните на Н. В. войски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в нашата армия. Парашутната дружина е в състав 19 офицери, 60 подофицери и 348 войника. Още същия ден в Заповед № 1 по дружината, назначеният за временен командир капитан Любомир Ноев, обявява нейния временен щат.

Въоръжението на дружината е изцяло немско и за времето си подразделението представлява най-добре екипириното армейско поделение в БА. Въпреки кратката си подготовка, през 1943 дружината прави демостративен десант пред високопоставени военачалници на летище Враждебна. След смаялата публиката демонстрация 57 военни от дружината биват повишени в звание ефрейтор.

След като България преминава на страната на Съюзниците на 8 Септември 1944, като на германски възпитаници се гледа с недоверие. Това обаче остава неоправдано. На 10 октомври Парашутната дружина е включена в частите на Първа армия, която е под командването на ген-майор Владимир Стойчев. По време на Кумановската настъпителна операция армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция. Командването решава да засили настъпващите части като в боя трябва да се включи и дружината. На нея се пада най-укрепената част. Целта е да пробие в тила позицията и да отвори пътя на Първа армия за настъпление към Скопие и Куманово. Боят започва в 7 часа сутринта на 18 октомври и продълажава до 15 часа следобед, когато позицията бива овладяна. Парашутната дружина губи голяма част от състава си - 36 убити и 69 ранени. Изклчителен героизъм проявява ефрейтор Никола Паскалев Николов, който с цената на живота си скача във вражески бункер, унищожава го и така проправя път на другарите си. В боя загива и заместник-командирът Димитър Захариев Николов, който сам тръгва в атака, увличайки след себе си бойците. Когато на Стражин пристига генералът на Първа армия, командирът на дружината - кап. Любомир Ноев със сълзи на очи докладва: "Господин генерал, загинаха ми момчетата!". Парашутната дружина също участва в превземането на Куманово и влиза първа в града, в боевете на Страцинската позиция и при с. Горно Нагоричене.

"Парашутната дружина (800 бойци), на която гледаха с недоверие, защото бе обучена в Германия, атакува смятания за непревземаем връх Стражин и го превзе в първата атака с цената на 54 убити. Единствено на парашутистите бе позволено да пренесат убитите си другари в София и да ги погребат във военното гробище." – професор Божидар Димитров. "Парашутната дружина, на която гледаха с недоверие, защото бе обучена в Германия, атакува смятания за непревземаем връх Стражин и го превзе в първата атака с цената на 54 убити. Единствено на парашутистите бе позволено да пренесат убитите си другари в София и да ги погребат във военното гробище.