На 2 октомври 1552г., след 40 дневна обсада, царят на Русия, руският варварин Иван Грозни превзема столицата на Волжка България - град Казан.

 На 2 октомври 1552г., след 40 дневна обсада, царят на Русия, руският варварин Иван Грозни превзема столицата на Волжка България - град Казан.

Иван Грозни избива повече от 180 хиляди волжки българи и заграбва съкровищата на българските владетели. Била издигната пирамида от отсечените глави и казанските жители били принуждавани да се кълнат , че не са българи, а татари, руси, за да останат живи. За да се оправдае пред Европа за избиването на над 700 000 волжки българи и унищожаването на 40 приказни български градове, Русия заявила, че наказва “татарите”.

Грозни срива българския град Казан и се провъзгласява за "цар на Българи и Руси". По-късно в България се развива култ към "бате Иван", който уж цял да ни спаси от Турция. Но как може Българоубиец, да спаси българи... не може! Това е един от многото случаи, в които българи са избирали за герой, своят палач. Един от руснаците обсаждали Казан казва:

"Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащите от града не по-малко от десет хиляди българи... Никой не се предаде жив, спасиха се малко... ранените... Градът беше завзет.. убиваха всички които се намираха в домовете, или в ямите, вземаха в плен жени, деца или чиновници... сечта престана, но кръвта се лееше... Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви... тела се носеха по реката..."

Обсадата на Казан продължила 40 дни като града паднал на 2 октомври 1552г. След обсадата богатствата на града са били изнесени към Москва. В "Казанска история" говорят за 16 кораба злато, а самите руснаци само споменават несметни богатства.

"Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб, мед, домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите... къщите бяха красиви и богати... в тях имаше скъпоценности... пленяваха само жените и децата"

В историята е останало името на последната Българска царица - Сююмбике, което е еквивалент на българското женско име Люба, от Сюю - любов. Приставката Бике просто означава Жена, Госпожа, Дама. Царицата остава вдовица през 1551 и се заема сама с управлението на държавата и възпитанието на сина ѝ. В летописа "Казанска история", написан няколко години след падането на града, се разказва покъртителна история за напускането на Сююмбике на Казан. Подобно на Патриарх Евтимий, и тя е била основна Духовна Опора на населението в града, и последна надежда за благополучен край на войната. Отивайки през мавзолея на съпруга си, ден преди да падне града тя започва да ридае:

"Досега аз бях ханска съпруга - ридае тя, а ето станах нещастна робиня! Вече не мога и да плача - сълзите ми изсъхнаха, очите ми ослепяха и гласът ми изчезна!"

Последните думи на Сююмбике са били именно към града си: "О нещастен обезкръвен град! Няма го в теб вече онова минало величие! Какъв си бил и какъв си станал! Бил си господар, а сега си само жалък роб! Къде са твоите царски софри и празници? Къде са щастливите лица на момите и жените? Живял си Казан красиво и богато. А сега по твоите улици текат реки от кръв и сълзи. И нямам никакъв късмет да изпратя известие на родния си баща!"

Всъщност днес историята ни я представят много лаконично. Опитват се ако може да я подминат. Да кажат само с едно изречение "тогава и тогава, великият Иван Грозни, смачка нищожните българи...". Да ама не! И макар руснаците да се оправдават с това че: "Българските Канове са направили 40 последователни атаки над Руски Територии, главно в регионите Нижни Новгород, Владимир, Вятка, Кострома и Галиш, в първата половина на 16 век", това е просто една бегъл опит да се оправдае варварското избиване на населението на многолюден град и търговски център. Докато човек разгръща страниците на книгата "Пълна колекция на руските хроники", може да се удиви от небивалиците. В своите бълнувания се стига дотам че се твърди че Иван Грозни е нападнал Казанското Канство, не заради имперска политика, а защото "българите предвождани от Крал Мохамед Гирай пленили 150 000 роби". От това човек би заключил че половината население на тези северни земи е отишло в плен на Българите. Някак си не се връзва.

За съжаление, съдбата на българите е вечно да се сблъскват с брутален примитивизъм и както Българските така и Волжките Българи градят историята си върху низ от войни с народи на ниско цивилизационно равнище, за което знанието е по-низшо от Златото. За това свидетелства и изгарянето на Казанската Библиотека. Явно че на Руският владетел книги и мъдрост не са му трябвали... но Злато - винаги.