Старозагорския затвор от един политически затворник с по-голям затворнически стаж от прословутия Нелсън Мандела.

 ❗“Не можете да отречете, че и след 25 години управление вие продължавате да воювате със собствения си народ. “

Тези думи са написани през 1969 г. в изложение до началника на Старозагорския затвор от един политически затворник с по-голям затворнически стаж от прословутия Нелсън Мандела. 

 

Знаете ли кой е той? 

Ще прочетете накрая. 

За това си изложение, с което обявява гладна стачка, получава още 5 години затвор. А през 1966 и 1967 г. в други две изложения до министъра на правосъдието и началника на отдел “Затвори” той излага своите възгледи.

 Ето кратки откъси. 

15 август 1966

❗Ако трябва да призная собствената си вина, то тя, струва ми се, се състои в това, че не мога да забравя, че съм роден в свободна страна, когато са съществували 34 политически партии и организации и в Търновската конституция е действал текст, който така красиво написан не се среща в нито една конституция на света: “Всеки роб става свободен, щом стъпи на Българска земя”.

❗Какво направихте вие с човешкия живот, с неговата индивидуалност, неповторимост, неотнимаемост? 

Какво направихте вие с оная вяра, която окриляше народа ни, която бележеше следи и създаваше могъществото на българската наука? Разрушения…

Не е необходимо да разглеждам човека, неговата нравствена същност и преценките му за “добро” и “зло” под микроскоп, за да видя в каква развалина сте го превърнали… Пред вас човекът винаги ще стои на колене!

15 август 1967

❗Не е присъщо на човек, запазил себеуважението си, да се примири с такава политико-обществена система, която, за да докаже своята правота и истинност, трябва непрекъснато да унищожава. 

❗Вашата бруталност непрекъснато ме е дразнила, но не с нейната неописуема физическа болка, колкото със своята перфидност и цинизъм – осъвременени останки от епохата на варварството.

14 август 1969

❗Какво представлява пролетарската диктатура за българския народ в своята четвъртвековна дейност?

❗ Знаете ли какво означава човешки път, предначертан само за няколко минути, необходими за изпиването на две чашки коняк и една реплика за смърт или снизхождение към живота на безброй задържани хора от органите на Държавна сигурност? 

❗На мисълта бе дадена една единствена свобода – да оправдава насилието; на разума – да доказва правилността на партийната догма! 

❗Хората бяха лишени от собственост – пълна безпомощност по отношение на всичко онова, което политическата власт нареждаше, прекрояваше, създаваше.

❗ Обществото заприлича на психологическа лаборатория. Хората не си вярват помежду си. 

❗Ако някой апелира за солидарност, хората се правят на глухи, когато трябва да издигнат гласа си за протест, те остават неми. 

❗Всичко е на колене! Не можете да отречете, че и след 25 години управление вие продължавате да воювате със собствения си народ. 

❗Защитник съм на една нова епоха, епоха на душевно отдъхване, на социален прогрес при граждански мир и свободни условия, епоха на зрял, съобразен с бъдещето културен труд, на доброволно присъединяване и приспособяване на нашите чувства и мисли към нормите на останалия културен европейски свят.

❗ България е достоен партньор за културна Западна Европа. 

❗За всичко това, което устройвате по най-циничен и аморален начин за политическите затворници, аз протестирам и спрях да взимам каквато и да е храна от събота, 12 юли 1969 г.

❤❗Васил Узунов е роден в Чирпан през 1928 г. Легионер по убеждение. През 1945 г. създава младежка група за разискване на културни и идеологически въпроси. 

Арестуван е на абитуриентската си вечер на 1 май 1948 г. и излиза от затвора на 13 март 1978 г.

 ❗С малки прекъсвания между присъдите изтърпява в затвора 28 години. Още 10 години до края на режима е интерниран в Чирпан, не му дават работа, не му дават да се ожени, следят го… Умира през 1994 г.

 Изложенията са публикувани в книгата на Никола Алтънков за Васил Узунов и Хаиг Арам Пилигян “Светците ги съдят".

Даниела Горчева