Битката при Кубадинската позиция

 На 20 октомври 1916г., по време на Първата световна война се състои Битката при Кубадинската позиция, в който Български войски командвани от легендарния генерал Стефан Тошев разбиват укрепената линия на руско-румънските войски при Добруджанският фронт.

Още през нощта към 2ч., няколко неприятелски дружини пълзешком достигат позицията на 41 полк. Атакуващата група своевременно е разкрита и отблъсната с големи загуби за противника. Полковете на Софийска дивизия и дружини от Търновския полк с ураганен огън на батареите силно разколебават противника и стремителното нападение на търновци създава паника сред отстъпващите. Това отстъпление се превръща в паническо. Противникът не е успял да организира отпор и така е заета тяхната главна отбранителна линия. Софийската дивизия заема главната отбранителна позиция по линията Дунав-Сапата Баца и възвишенията западно от с. Кокарджа. В южния край на позицията на западната група, IV Преславска дивизия, без да дочака пристигането на 31-ви Варненски полк и настъпването на 36-ти Козлодуйски полк, преминава в решително настъпление в 15ч. В някои участъци с бой на нож противникът е изтласкан и така преславци застават във фланг и в тил на общото неприятелско разположение. Това наложило през нощта противниковите позиции в с. Османча и с. Едилкьой да бъдат напуснати. В боевете през деня са пленени 24 офицери и 2800 войници от 61-ва и 115-та руски дивизии.

Боевете при Кубадинската позиция са поредица от сблъсъци между Централните сили и Антантата за контрол върху Добруджа през есента на 1916г., по време на Първата световна война. След първата безуспешна атака на укрепената линия Расово—Кубадин—Тузла (18-19 септември), в началото на октомври българската Трета армия отразява контраофанзивата на съюзените румънски, руски и сръбски войски. Втората атака (19-21 октомври) завършва с пробив на съглашенската отбрана и овладяване на черноморското пристанище Кюстенджа и дунавското предмостие Черна вода от българите.

Подкрепа от руската корабна артилерия:

Отрядът руски бойни кораби в румънското пристанище Кюстенджа се включва активно във водените сухопътни военни операции в приморския район, като оказва артилерийска подкрепа срещу българските позиции. За периода от 20.09 до 15.10.1916 г. обстрелването на българските позиции, разположени южно от с. Тузла има систематичен характер. На 19, 27, 28 септември и от 1 до 8 и 12 октомври са нанасяни артилерийски удари от ескадрените миноносци „Капитан-лейтенант Баранов“, „Лейтенант Шестаков“, „Завидньіи“, тралчици №290, №294, №295. Обстрелите са организирани с устойчива връзка между корабите и крайбрежни армейски части за корегиране на стрелбата. Извършва се и т. нар. „безпокояща стрелба“ по площи върху позицийте за морално въздействие и изтощаване на българската войска. Командирите на румънските армейски части не винаги се възползват от подкрепата на морската артилерия. Поради тяхната пасивност командващият руско-румънските войски Андрей Зайончковски разпорежда провеждането на огневи задачи да се извършва само по негови указания. Огневата подкрепа от корабите съществено затруднява българските атаки. Когато III армия преследва разбитите противникови части на 21 и 22 октомври, руският линеен кораб „Ростислав“ с мощната си артилерия (четири 254 мм и осем 152 мм оръдия), участва в защитата на укрепената линия на левия фланг на руско-румънската армия и противодейства завладяването на крайбрежния район и гр. Кюстенджа.

Резултати:

След победата при Кубадин българските и съюзническите войски продължават успешното си настъпление на север. Конната дивизия напредва покрай Черно море. Вляво и зад нея настъпват Сборната и 217-а германска дивизия. Преславската дивизия напредва към Меджидие, а Софийската заедно с VI турски корпус – към Черноводската предмостна крепост. Енергичното настъпление не позволява на съглашенското командване да използва новодошлите подкрепления (4-ти сибирски корпус и 3-та стрелкова руска дивизия) за нов обрат в бойните действия. На 22 октомври българите влизат в Кюстенджа, след три дни – в Черна вода, а на 26 октомври – и в Хърсово. На 27 октомври офанзивата е спряна на линията Бонасчик — Ташавлу от стратегически съображения – по-голямата част от Трета армия е прехвърлена на запад, за да форсира Дунав при Свищов и да вземе участие в операциите, довели до превземането на Букурещ в началото на декември. Месец по-късно, през януари 1917 г., руско-румънските войски са изтласкани окончателно от Добруджа.

Кубадинското сражение в литературата:

На сраженията на Кубадинската позиция са посветени редица литературни произведения предимно на участници в събитията или автори, посетили мястото на сраженията непосредствено след събитията. В края на 1916 година Йордан Йовков публикува „В Кубадин“ и „Кръстопът“.

Артилерийският офицер в Първа Софийска дивизия Сава Стоянович също описва преживяното на Кубадинската позиция. За боевете на 20 октомври той обобщава:

„Най-после днес мръднахме и ги откъртихме, ама здраво... Това бе втора Тутраканска епопея.“

Офицерът от 53 пехотен полк Иван Калайджиев посвещава на събитията при Кубадин едно от своите „писма от фронта“. Преди първата атака на позицията той е ранен от руски шрапнел в крака.

В едно от най-преиздаваните произведения на българската военна мемоаристика - „Един от Първа дивизия“ на Георги Георгиев е отделено внимание на септемврийските боеве пред Кубадинската позиция. На 19 септември Георгиев е ранен.