На 14 октомври 1927г., в София умира легендарния Пантелей Георгиев Киселов (още известен като победителят край Тутракан). Български офицер (генерал от пехотата), герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912-1913), и от Добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914-1918).
Той е роден на 23 октомври 1863г., в Свищов. Учи в класното училище в родния си град. През 1880г., постъпва във Военното училище в София и завършва през 1883г.
Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в защита на Видинската крепост.
От 9 декември 1909г., до 2 март 1912г., е командир на 5-и пехотен Дунавски полк. На 10 март 1912г., полковник Киселов е назначен за командир на 8-и пехотен Приморски полк.
По време на Балканската война (1912-1913) полкът на полковник Киселов влиза в състава на 2-ра бригада от 4-а пехотна Преславска дивизия (3-та армия).
През Междусъюзническата война 1913г., с полка си се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия. През своята бляскава кариера е начело на най-елитни части от българската войска: Пети Дунавски полк и Осми Приморски полк. С тях воюва и побеждава в Балканската война.
През Първата Световна война генерал Киселов командва щурма на Четвърта Преславска дивизия срещу току-що построената модерна крепост Тутракан.
Кавалер е на високи военни отличия и е ранен от снаряд през Междусъюзническата война. Като повечето генерали от своето поколение генерал Киселов често е бил виждан в окопите на предната линия. През 1919г., е уволнен от армията, като малко преди това е произведен в чин генерал от пехотата.
В негова чест, на 7 декември 1934г., село Емирово е преименувано на Генерал Киселово.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.