ОКТОМВРИЙСКИ СПОМЕНИ.

 ОКТОМВРИЙСКИ СПОМЕНИ.

Българският селянин по турско е бил длъжен да даде три дни в годината ангария за султана, а по соца всеки ученик, студент и войник трябваше да отработи поне 30 (в повечето случаи 60 и повече) дни на полето, в консервните комбинати, по строежите ... Едното наричахме черно робство, а другото - дръзновен социалистически труд.v

Младите днес не биха повярвали, че едва ли не половината сегашна България е построена от техните "вдъхновени" предшественици. С "доброволен" труд бяха построени язовири, жп линии, пътища, жилища, заводи и цял един град - Димитровград.

Ученици, студенти, войници, млади работници всяка година бяха заставени да работят поне месец за "благото на родината". Ей така, ангария, за "светлото комунистическо бъдеще".

Бригадите бяха организирани в лагери като казарми - отряди, командири, щаб, вечерни проверки, общи спални помещения, хлебарки, олющена столова, мишки, вмирисани тоалетни ... Самоволното напускане на лагера беше абсолютно забранено. Всяко нарушение се наказваше с отзоваване от бригадата, а това водеше до намаляване на поведението или в по-лошия случай – до изключване от училище.

Лагерите представляваха добре оградени площи с голям плац за строева подготовка, столова, общи тоалетни и мизерни бараки с огромни помещения, в които спяхме на двуетажни легла по 80-100 човека.

Бани нямаше, но бодро ечеше "Пред нас са блеснали житата, окъпани от топъл дъжд ...".

Живот, баце, социалистически!