Последователи

петък, 6 октомври 2023 г.

Дни на слава и величие!

 Дни на слава и величие!

ХРОНИКА НА ВОЙНАТА В ДОБРУДЖА (1916-1917) - 6 октомври 1916г.

ПОБЕДАТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ЛИНИЯТА КОТА 90 - ПЕРВЕЛИЯ.


На 6.10.1916г. руският генерал Андрей Зайончковски все още се надява да постигне поне частична победа над българските войски под десния (приморски) фланг на III-та армия. Той смята, че една такава победа би принудила цялата ни армия да се отдръпне от заетата позиция и да загуби изгодното изходно положение за атака на Кубадинската линия. Затова на 6.10.1916г. руските атаки по десния (приморски) фланг на III-та армия продължават. Това е последният ден на техните непрекъснати едноседмични атаки.

Генерал-лейт. Ст. Тошев продължава да засилва десния си армейски фланг с всички свободни войски, като за целта нарежда на 6.10.1916г. до командирите на 1-ва Софийска, 4-та Преславска и Сборната дивизия да предприемат по-активни действия пред фронта си, за да не допуснат руското командване да изпраща резерви към застрашения участък, зает от Конната дивизия на генерал-майор Иван Колев.

На 6.10.1916г. пред фронта на 25-та турска дивизия сръбските и румънските войски са се окопали на 1000-1500 крачки от позицията й. През нощта Сръбската дивизия и 19-та румънска дивизия атакуват средния участък на 25-та турска дивизия, посрещнати навреме с артилерийски огън от нейните турски и български части. Отделни сръбско-румънски вериги успяват да се промъкнат на 50-100 крачки от окопите, но там окончателно са сломени и отстъпват в безредие.

Втори опит за атака има през деня на 6.10.1916г. В 16ч. неприятелската артилерия открива огън по целия фронт на 25-та турска дивизия, а под прикритието на огъня й сръбско-румънска пехота прави опит да настъпи, но с артилерийски огън българските батареи към 25-та турска дивизия осуетяват и този опит за атака.

В участъка на Сборната дивизия от сутринта на 6.10.1916г. противниковата артилерия открива огън. Откъм Османча започват да се появяат малки пехотни вериги. Към 14.30ч. вече усилени, пехотните вериги настъпват срещу средния участък на дивизията. Те са посрещнати с артилерийски и пушечен огън и са отбъснати. В 17ч. следва нова пехотна атака, която води да оттегляне на турския табор от окопите на по-заден гребен. В напусналите окопи се вмъкват руски части. С контраатака роти от 35-ти пехотен Врачански полк и 31-ви пехотен Варненски полк успяват да ги прогонят. Позицията на Сборната дивизия е удържана. В останалите участъци, заети от Сборната дивизия частите й извършват демонстрационни действия.

На 6.10.1916г. руските атаки продължават и пред фронта на Конната дивизия. Пристигналите навреме 3 дружини и 1 батарея позволяват на щаба на дивизията да формира достатъчно силен резерв, с който да противодейства на противника.

На разсъмване руската артилерия открива огън по целия й фронт, който постепенно се засилва. Противникови пехотни части поединично или на групи започват да настъпват. Отново тежестта на атаката е насочена към левия фланг на дивизията, където руските войски приближават на 700 крачки от кота 90 и на 150-200 крачки от Первелия, където обаче са приковани. Към 17ч. артилерийският огън по окопите става барабанен. След половин час руските пехотни вериги по традиция както всеки ден след 1.10.1916г. започват атака. Посрещнати са с пушечен и картечен огън от българските окопи, задимени от снарядите на противника. Атаката на руската пехота е отразена, а вергите й са разпръснати.

На мръкване огънят постепенно затихва. Въпреки ограничените средства, с които разполага и разтегнатия фронт под умелото командване на генерал-майор Иван Колев

частите на Конната дивизия успяват да удържат позициите си при кота 90 - Первелия.

В крайна сметка фронтът е удържан, а поради сериозните загуби след 6.10.1916г. руските войски минават окончателно към отбранителни действия.

Едноседмичните боеве в началото на октомври 1916г. са важен момент във войната. III-та Българска армия води упорити боеве в две направления, отдалечени на около 140 км. едно от друго. Тя не само удържа позициите си, но и отразява силни атаки на настъпателните групировки на противника, особено на десния си фланг. Нанася им тежки загуби и омаломощава техния настъпателен дух.

Упоритата съпротива на частите на III-та армия пред бесните руско-румънски атаки в дните 1-6.10.1916г. имат важно значение за следващия ход на кампанията в Добруджа. Румънското главно командване се отказва окончателно от идеята за решително настъпление срещу България. Единственият по-сериозен успех на противника е този, че с активността си той успява да изнесе на по-предни позиции отбраната си пред Кубадин и да спечели време за допълнителното й укрепване.

Отбранителните боеве на III-та армия то 1 до 6.10.1916г. са активни и с широк маньовър със силите и средствата по фронта и в дълбочина.

Загубите на III-та армия в тези боеве са 1214 убити, 494 ранени и 1089 безследно изчезнали офицери, подофицери и войници. Сериозни са загубите на 1-ва конна дивизия. От рани, получени в боевете при кота 90 умират двама кавалерийски офицери: ротмистър Димитър Анков от 2-ри конен полк (на 4.10.1916г.) и поручик Л. Золотович от 1-ви конен полк (на 5.10.1916г.). На 6.10.1916г. при Геренджик е убит и санитарният капитан д-р Михаил Янков Ковачев от 3-ти конен полк, който е произведен посмъртно в майор.

До края на войната в Добруджа в 1916г. в боевете на линията кота 90- Первелия Конната дивизия дава най-много жертви сред офицерския състав в убити - трима от общо 10 души.

За загубите на руските войски няма точни сведения. Сигурно е, че Добруджанската руска армия понася чувствителни загуби, особено от дясното й крило и центъра, което се дължи на ежедневните демонстративни яростни атаки, предприемани с големи сили. Българските войски успяват да противодействат на руските атаки с твърдост и саможертва на личния състав, както и с точния огън на своята артилерия, което признава дори противника. Според показанията на пленници от 115-та пехотна руска дивизия българската артилерия просто е покосявала на месо гъстите руски вериги.

Косвено за руските загуби съдим от краткия отчет на командира на 115-та пехотна дивизия генерал - лейт. Фреймън, който се отнася за периода от 6 до 10.10.1916г. В него се иска попълване на офицерския състав най-малко със 100 души, защото според щата на дивизията му трябвало да има 200 души офицери, а към тази дата тя имала само 102 души.

Известни са загубите на една от активно действащите в периода 1-6.10.1916г. румънски дивизии. 19-та румънска дивизия губи в тези боеве 45 офицери и 3150 войника.

В отбранителните боеве в периода 1-6 октомври 1916г. много български войски и части се покриват с неувяхваща слава, но над всички блестят подвизите на Конната дивизия. Генерал-лейт. Ст. Тошев пише следното: "Действително в тия боеве силно оредя състава на конните ни полкове. Обаче те изпълниха достойно дълга си, благодарение на решителността на юнаците войници и офицери, и особено на непоколебимата твърдост на достойния и доблестен началник (генерал - майор Иван Колев), който умееше да рискува във важните моменти и да печели победи там, дето други биха имали поражение".

В това време на голямо изпитание генерал-майор Иван Колев остава верен на своя войнишки дълг. В трудните фронтови условия, в студеното и дъждовно време той не си позволява правото да напусне фронтовата линия и да се подслони в щаба си в близкото село Геренджик, а остава в окопите при бойците си. Нито за миг той не допуска изоставяне на позициите и изтегляне назад. Напрежението на тези непрекъсанти денонощни отбранителни боеве и студеното време разклащат здравето му. Въпреки че той чувства това, като истински български воин стоически понася лишенията и изпитанията, което малцина военачалници от неговия ранг биха направили.






Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Генерала който се би храбро срещу сърби, турци, румънци, англичани, французи. италианци и руснаци

 На 25 януари 1945 година, умира великия български генерал Тодор Кантарджиев, който се би храбро срещу сърби, турци, румънци, англичани, фра...