Искате ли да си спомните за славния соц и дружбата със Съветския съюз, която бе като въздуха и слънцето?

 Искате ли да си спомните за славния соц и дружбата със Съветския съюз, която бе като въздуха и слънцето?

 Ами ето Борето Скочев ви е подбрал вицовете от 40те и 50те години, които доста вярно отразяват реалността:

Определението за социализъм:

Лунно осветление,

слънчево отопление,

Адамово одеяние

и всеки ден събрание.

Приятно четене, вицовете са доста, пускам ви въведението от Борислав Скочев и давам линк към вицотерапията, която добре лекува малоумие и соцносталгия. 

Пък ако не ги излекува, значи става дума за безнадежден случай на придобито малоумие. :)

ПОЛИТИЧЕСКИ ВИЦОВЕ от 40-те и 50-те години

http://dialog-bg.info/Istoria/Vicove.htm

България днес е сочно пасбище,

на което пасе една крава, която доят в Съветския съюз.

Виц от 1955 г.

❗При всяка диктатура и всяка цензура вицът става политическото оръжие на обикновения човек.

 ❗Политическият виц подронва авторитета на властта и казва от ухо на ухо онова, което не може да бъде изречено публично. 

❗Но при тоталитаризма той има още по-опасна и голяма сила, защото разголва несъответствието между лозунгите и действителността и така руши сърцевината на тоталитарната власт - създаваната от нея чрез изолацията, пропагандата и страха „друга реалност”.

🔴❗Политическият виц е огледало на истинските настроения във времена на цензура и пропаганда. 

❗Запазен в досиетата на изпратените в затвора или концлагера, той е важен документ за епохата. 

❗Когато ни разказват приказки за розовото време на социализма и за руския брат-освободител, вицовете от онова време свидетелстват за действителните чувства и нагласи, затаени зад мълчанието и принудителното лицемерие.

📌❗Тук представям вицове и анекдоти, разказани от бегълци от България и записани между 1951 г. и 1956 г. от бюрата на Радио „Свободна Европа” в Триест, Рим, Париж, Истанбул, Атина и Хамбург и включени в доклади на РСЕ – Мюнхен, които днес са публикувани онлайн в Open Society Archives като архиви на Radio Free Europe/Radio Liberty Research Institute - www.osaarchivum.org. 

При превода някъде съкратих излишните подробности, които нарушават лаконичността на вица, другаде обобщих няколко варианта, но запазих характерния за времето език и стил, дори когато структурата на анекдота не задоволява днешното ни разбиране. 

Подредих ги хронологично според годината, когато е съобщен първият от записаните варианти, но не е трудно да се разпознаят онези, които са от времето преди 1951 г., когато започва тяхното записване.

Темите на тези политически вицове и анекдоти са 

🔴 съветското ограбване на Източна Европа, 

🔴 бедността в резултат на абсурдната социалистическа икономика, 

🔴 произвола на съветските окупационни войски, 

🔴 необразоваността на новите властници, мнимата „съветска помощ”, 

🔴 съветизирането на живота дори в най-дребните подробности на бита,

 🔴 грабителската обмяна на парите,

 🔴 убийствените държавни доставки,

 🔴 теориите на Мичурин и Лисенко, 

🔴 надеждите за война в Европа и освобождаване от съветския ботуш (и самоиронията към тази последна надежда). 

Един-два от вицовете са по-трудно разбираеми без познаване на историческия контекст, но остротата на повечето е непокътната, а някои са известни с по-късни варианти.

❗Много от анекдотите имат за герои арменци, цигани и турци. 

❗Те са положителните герои на анекдота – „оскърбители” на тоталитарната власт, нейни жертви и нейни риторически победители. 

❗Руснакът е отрицателният герой на анекдота и към него вицовете изразяват неприязън и презрение, защото българинът вижда в него окупатора и съветския началник, натрапника чужденец, преобърнал живота му наопаки.

❗Политическите вицове бяха масова форма на съпротива във всички съветски сателити в Източна Европа. 

❗Трудно е да бъде проследена историята на един виц - дали е прекроен от по-стар или е роден от злободневното събитие, дали е създаден в България или е привнесен от друга социалистическа страна. 

❗Например анекдотът за Гарабед, който трябвало да разказва вицове на Червенков, през 30-те години в Съветския съюз е за Карл Радек и Сталин, а в края на 50-те години е история на Сашо Сладура. 

❗Непрестанното и колективно-анонимно обновление на вица го прави жизнен и „неуловим” въпреки преследването.

❗Разказването на вицове е инкриминирано като „вражеска агитация и пропаганда”, която се наказва със строг тъмничен затвор по чл. 5 на Наредбата-закон за защита на народната власт от 1945 г. 

❗и с лишаване от свобода от една до пет години съгласно чл. 88 на Наказателния закон от 1951 г. и Наказателния кодекс от 1956 г.,

❗ а съгласно чл. 98 същите наказания се налагат за същите престъпления, извършени против друга „държава на трудещите се” (разбира се, най-вече против СССР). 

❗Според чл. 108 на Наказателния кодекс от 1968 г., действал до края на режима, „противодържавната агитация и пропаганда” се наказва с лишаване от свобода до 5 години, а съгласно чл. 113 същото се отнася и до другите „държави на трудещите се”.

❗Разказвачите на вицове не само са съдени, но и са изпращани в концлагер без съд и присъда. 

❗Към края на 1951 г. за „вражеска агитация и пропаганда” в концлагера „Белене” има 520 души или 16% от всички лагеристи, а към края на 1952 г. – 497 души или 21%. 

❗Към януари 1957 г. в открития повторно концлагер 220 души са заради това „престъпление” или 93% от всички политически лагеристи, към декември 1958 г. – 254 души или 91% от политическите лагеристи.

❗ През 70-те години в затвора „Белене” също има въдворени хора без съд и присъда за „вражеска агитация и пропаганда”.

❗Разбира се, не всички осъдени и въдворени за „вражеска агитация и пропаганда” са разказвачи на вицове, защото това обвинение преследва всяка критична дума, всеки слух, всяко гласно изразено недоволство, всеки намек за несъгласие и дори се приписва на хора, които трябва да бъдат репресирани заради биографията си на политически врагове, а не са дали никакъв повод за това. 

❗Няма статистика какъв е процентът на вицовете в този вид „престъпност”, но справките за изпратени в концлагер лица нерядко отбелязват разказването на вицове като една от проявите на „вражеско отношение” и като една от причините за репресията. 

❗В кампанията на масови арести след смъртта на Георги Димитров хора са изпратени в концлагер за „хулигански вицове против вожда на българския народ” и заради подигравателната песен „Дундаки”, като най-често тези сведения и настояването „злостният враг” да бъде въдворен идват от кварталните партийни и отечественофронтовски организации.

❗И ако Георги Димитров, вече мумифициран, отвежда близо 4 000 души в отвъдното на лагерите (Хана Аренд обрисува концентрационните лагери като места, в които човешката маса е третирана като вече несъществуваща, между живота и смъртта), 

❗то и Тодор Живков не му отстъпва. 

❗След като той заема ръководното място в комунистическата партия, Държавна сигурност става особено чувствителна към вицовете, които го осмиват персонално. 

❗„Разпространяването на най-цинични вицове против народната власт” е едно от основанията за въдворяване на младежи „хулигани” в концлагера „Белене” в масовата акция в началото на 1958 г., но също и през 1959 г. 

❗В някои от заповедите за въдворяване се отбелязва изрично, че лицето е разказало виц за Тодор Живков.

❗В годините 1959-1964 има няколко показни репресии срещу разказвачи на вицове. 

❗На 25 декември 1959 г. виртуозният музикант, бохем и зевзек Александър Николов (Сашо Сладура) е осъден по чл. 88 от НК на 1 година затвор за това, че „многократно на различни места в София е разгласявал клеветнически и неверни твърдения, които са от естество да уронят достойнството на българския народ и Народната република и да увредят добрите ни отношения със Съветския съюз и да уронят престижа му”. 

❗След излизането му от затвора ДС продължава да стяга примката и Сашо Сладура е изпратен в Ловешкия концлагер със заповед от 15 септември 1961 г. на зам.-началника на Държавна сигурност Мирчо Спасов заради това, че „разпространявал вицове по адрес на наши и съветски видни държавни и партийни ръководители”. 

❗След няколко дни в лагера е садистично убит.

❗През 1961 г. Радой Ралин, легендарен автор на епиграми, е уволнен от в. „Стършел”. 

❗На заседанието си на 9 март 1961 г., посветено на „недостатъците в списването на в. „Стършел”, Политбюро го обсъжда като „автор на редица антипартийни и клеветнически сатирични произведения” и са цитирани следните негови епиграми:

България, България, понасяща България!

Познавам те от оня ден и вчера.

Страна, в която всичките бездария

направиха огромна кариера.

Докога над страната ни бащина

ще вилней таз страшна простащина!

Ний изнасяме рано доматките

да спечелиме ценна валута,

та износно поне дипломатките

да купуват коли и бижута.

❗На това заседание Радой Ралин е заклеймен и като „автор на редица апокрифни епиграми и вицове, насочени срещу отговорни държавни и партийни дейци”. 

❗Следва поредица от уволнения. 

❗През 1968 г. Тодор Живков приема книгата му „Люти чушки” като лична обида и тя е претопена. 

❗На 12 ноември 1968 г. Секретариатът на ЦК на БКП излиза със специално решение за „Люти чушки”, а на 2 декември 1968 г. в Софийския градски комитет на БКП Радой Ралин е обвинен за авторството на популярни сред народа епиграми, някои от които не са негови, например:

 „За няколко дена, тайно и полека, цените пораснаха с няколко века”.

❗На съвещание на ръководството на МВР на 17 декември 1963 г. министърът на вътрешните работи Дико Диков посочва разказвачите на вицове като един от главните обекти, по които МВР трябва да работи:

❗ „Вражеските елементи са раздвижени, активни и нагли в своите действия срещу властта и нейните мероприятия. Разпространяват слухове и вицове...

❗ С вицове те опорочават нашите успехи и постижения в строителството на социализма, говорят против Правителството и ЦК на БКП, особено против първия секретар др. Живков.

 ❗Тук има пръст врага, има пръст чуждестранната разведка. 

❗Целта е да се създаде неверие в нашата власт, в дружбата ни със СССР, да се компрометира Правителството и ЦК на БКП, нашия Първи секретар др. Живков”.

❗В началото на 1964 г. има няколко показно назидателни, отразени в пресата съдебни процеса срещу разказвачи на вицове.

❗Популярният пловдивски архитект и автор на вицове Боян Чинков е арестуван на 20 ноември 1963 г. и в средата на януари 1964 г. след тридневен процес, в който са разпитани десетки свидетели, получава максималната за това „престъпление” присъда от 5 години затвор.

❗ Публикация в официоза „Работническо дело” от 18 януари 1964 г. повтаря мотивите на присъдата: „Нашата страна уверено крачи по пътя към своето развитие. 

❗Всяка година растат комините на огромни промишлени комплекси, израстват просторни жилищни блокове, училища, почивни станции. Има обаче отделни хора, които, заслепени от дълбока омраза към народната власт, не искат да видят тези постижения. 

❗Такъв е арх. Боян Чинков. 

❗Той е използвал някои трудности, които нашият народ среща по пътя на своето социалистическо развитие, за да омаловажава постигнатите успехи, да клевети партийни и държавни ръководители, великата съветска страна. 

❗Под формата на политически вицове Б. Чинков е злословил по адрес на народната власт.”

 

❗В. „Силистренска трибуна” от 28 април 1964 г. съобщава, че един млад човек, Ангел Манолов, е осъден на 9 месеца затвор за разпространяването на „вицове и клевети във връзка със социалистическото строителство”. 

❗Статията откровено заявява: 

❗„Това наказание е предупреждение за всички онези, които все още се спотайват тук-таме, за хората, които буржоазното общество ни остави като печален остатък и които сега се дразнят от успехите ни, клеветят, разпространяват обидни твърдения. Те не могат да намерят място в новия живот, затова той ги изхвърля от редиците си”. (С благодарност към Здраво Кулев  за осигурената статия.)

❗Зад всеки от следващите вицове и анекдоти стоят подобни истории на преследване. Бегълците, които са ги разказали на РСЕ, съобщават понякога и имената на техни познати, задържани в милицията или въдворени в ТВО заради конкретния виц.

❗И все пак въпреки драматичната биография на тези вицове се надявам те да бъдат интересни не само като документ на времето, 

❤❗но и с остроумието си, с възможността да усетим духа на нашите дядовци и баби, израснали като свободни хора в предкомунистическа България и имали нещастието да завършат живота си в съветския лагер, техния кураж в справянето с трудното битие и мракобесието. 

❗Нека си представим усещането им за малко тържество над комунистическата власт, за морално отмъщение, за приятелско съучастничество при споделянето на политическия виц, за глътката свобода сред риска и страха.

Борислав Скочев

*

Следват самите вицове, които може да прочетете тук:

http://dialog-bg.info/Istoria/Vicove.htm

Даниела Горчева