На 4 октомври 1903г. (нов стил) в края на най-масовото въстание в българската, а и балканската история - Илинденско-Преображенското, геройски загива с цялата си чета от 70 човека, легендарният Радон Георгиев Тодев. Тъй като е било явно, че отиват на сигурна смърт, Радон Тодев и неговите четници са опяти живи в църквата в Банско, след което поемат по пътя към вечността.
Охранявайки изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата е нападната и обградена от 600 души аскер. След 5-часово ожесточено сражение с многочислената войска, Тодев пада покосен от вражески куршум, а жертвите за аскера са 90.
Той е един от най-значимите български революционери и национален герой. Разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е в 1872г. в Банско, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета.
В края на лятото на 1903г. става ясно, че най-масовото въстание в българската история Илинденско-Преображенското няма да може да постигне целта си – освобождение на българските земи в Македония и Одринско.
Башибозукът се отдава на насилия и към България се стичат десетки хиляди бежанци, които търсят спасение. Много от тях биват застигнати от озверелите орди и намират смъртта си. В тези тежки условия, в които България е подложена на силен натиск да не помага на въстаниците, за пореден път проличава геройството на обикновените хора.
Радон Тодев е учител в Банско, който като всеки родолюбив българин в онзи регион е част от системата на ВМОРО. По време на въстанието е войвода на чета. В началото на октомври получава задача заедно със своите момчета да прикрие отстъплението на бежанците по пътя им към свободна България.
Турските войски са задържани и хиляди хора, преследвани от тях. В крайна сметка четниците са обградени и избити, но тяхната саможертва е причина много българи да оцелеят. Някои от нас са наследници на спасените в резултат от сражението на 4 октомври. Смелостта и жертвоготовността на четата на Радон Тодев са пример за обич към Родината, който, за съжаление, е посипан с пепелта на забравата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.