Куршум от всички комити

 На 19 октомври, преди 126 години, в чепинското село Каменица, (днес квартал на Велинград), е роден легендарният Владо Георгиев Черноземски (истинско име: Величко Димитров Керин). Той е един от най-великите български революционери и национален герой. Виден член на ВМРО. Готовността за саможертва в името на каузата при него граничи с фанатизъм. През 1927г. е изявил готовност да организира атентат в заседателната зала на Обществото на народите, като се самовзриви, за да обърне внимание на Световната организация върху съдбата на македонските българи, но неговото предложение не било прието. На 9 октомври 1934г. в Марсилия, Владо Черноземски лично прострелва смъртоносно краля на Югославия Александър I Караджорджевич. Заради извършването на този атентат е обявен за терорист №1 в Европа на ХХ век. По този повод Черноземски е смятан за най-опасният терорист в Европа по онова време. Следва да се отбележи, че политическото определение тероризъм тогава е използвано предимно от някои анти-български среди.

Роден е в семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева. Завършва третокласно образование в родното си село. Като млад има склонност към алкохола, но по-късно става пълен въздържател и вегетарианец. Величко служи като войник първоначално в Пловдив. Участва и в Първата световна война, като служи в инженерните войски. Уволнява се през 1919г. Година по-късно се жени. Работи като шофьор и часовникар. През 1923г. се ражда дъщеря му Латинка. През 1925г. се развежда. По-късно се жени отново и живее в София до 1932г., когато изчезва от България и следите му се губят. Черноземски е идентифициран през 1934г. след ексхумация на трупа на дотогава неизвестния атентатор от Марсилия.

Владо Черноземски става член на ВМРО през 1922г. и се включва в четата на войводата Иван Бърльо. Именно тогава тръгва и легендата за македонския произход на Владо Шофьора, наричан така заради краткотрайната му работа като шофьор в дупнишките тютюневи складове.

В началото на 1920-те години Черноземски се преселва в Банско, където изпълнява задачи на възстановената от Тодор Александров македонска освободителна организация. През 1923-1924 г. е в четата на Траян Лакавишки. Като четник действа в Щипско, Кочанско и Радовишко. Участва в общо над 15 престрелки с полиция и жандармерия в Югославия. Става известен като един от най-добрите стрелци в организацията, смел, хладнокръвен и дисциплиниран човек.

През 1924 г. Тодор Александров го призовава в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на специални задачи. Смъртта на Александров през същага година, обаче отприщва поредица от убийства и разчистване на сметки сред македонската емиграция в София.

Новото ръководсто на ВМРО, начело с Иван Михайлов възлага на Владо убийството на народния представител от БКП и бивш деец на ВМРО Димо Хаджидимов. През 1924 г. Софийски окръжен съд го осъжда на смърт чрез обесване, но присъдата не е изпълнена, а през 1925 г. Черноземски бяга от конвоиращите го полицаи. През 1930 г. убива и друг функционер на ВМРО по поръчка на Михайлов, с когото става много близък - бившият член на Задграничното представителство на ВМРО Наум Томалевски. Заловен и осъден на доживотен затвор, той е амнистиран и освободен през 1932г.

Междувременно, през 1929г. в България по покана на ЦК на ВМРО е д-р Анте Павелич. При това посещение се сключва споразумение за съвместна борба за извоюването на независимост за Македония и Хърватия.

Терорист №1 в Европа

Факт е, че след освобождаването си от затвора през 1932 г. Владо изчезва. Той тайно отпътува за Италия, където е назначен за инструктор-терорист в специалния лагер на Усташа в Борготаро, а след това е изпратен за инструктор-терорист в базата им в Унгария, Янка Пуста. Най-голямата планирана акция на усташите е бил атентата срещу сръбския крал Александър. Според първоначалния замисъл той е само инструктор на бойната група.

На 9 октомври 1934 г. в Марсилия, след като преценява, че хърватите психологически не са в състояние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия Александър I Караджорджевич, като убива или ранява и част от придружаващите го официални лица, включително френския министър на външните работи Луи Барту. Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, той е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер без да издаде нищо. Идентифициран е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях В.М.Р.О. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари.

Като мотив за убийството на югославския крал Александър I е посочена водената от него брутална националистическа политика за изтреблението на македонските българи, хървати, черногорци, албанци и други народности в Югославия.

Югославският монарх е на официално посещение в Марсилия. Пристига на борда на крайцера "Дубровник", придружен от външния министър Боголюб Йевтич. Посрещнат е от френския министър на външните работи Луи Барту. По време на движението на официалния кортеж по марсилските улици Владо Черноземски открива огън с автоматичен пистолет. Кралят и министър Барту са убити на място, а Йевтич е тежко ранен. Черноземски е съсечен тежко със саби от полицията, умира 20 часа след атентата. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари. Съучастниците на Черноземски, хърватите Звонимир Поспишил, Мийо Краль и Милан Таич, са заловени от френската полиция, съдени са в Екс-ан-Прованс и осъдени на доживотен затвор.

Това е втори атентат срещу югославския крал. През 1929г. усташите извършват неуспешен опит за покушение срещу него, което предизвиква вълна от репресии срещу тях. Мнозина активисти на хърватското движение, начело с Анте Павелич, са принудени да емигрират. Същата година в София, Иван Михайлов и Анте Павелич подписват договор за сътрудничество и координиране на действията на двете антиюгославски организации. Хърватските и македонските терористи имат общи тренировъчни лагери в Италия и Унгария, чиито правителства са враждебно настроени спрямо Югославия. Влошаване на обстановката в Югославия след въвеждането на диктатурата на крал Александър допълнително сближава българи и хървати. Съвместни акции на ВМРО и "Усташа" биват извършвани не само във Вардарска Македония и в Хърватия, но и по цялата територия на Югославия, а по-късно след забраната на ВМРО в България и по цяла Европа. Върхов момент в общата терористична дейност на двете организации е убийството на крал Александър.

По този повод Черноземски е смятан за най-опасният терорист в Европа по онова време. Следва да се отбележи, че политическото определение тероризъм тогава е използвано предимно от някои анти-български среди, както и от правителството на Александър Цанков, което работи срещу ВМРО. Все пак определението „терористична дейност“ за действията на Черноземски, се потвърждава от чужди специалисти по Македонския въпрос и научни публикации на БАН.

На името на Владо Черноземски днес са наименувани улици в редица български градове. На него е наречена младежката революционна организация ВМРО „Владо Черноземски“ и дружество на МПО в Шепъртън, Австралия.