БЪЛГАРСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ, В КОЕТО СА СЕ КЛЕЛИ ФРЕНСКИТЕ КРАЛЕ В РЕЙМС

 БЪЛГАРСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ, В КОЕТО СА СЕ КЛЕЛИ ФРЕНСКИТЕ КРАЛЕ В РЕЙМС

                                    Даниела Горчева, сп. Диалог, бр. 52, 2009

( Реймското евангелие е един от най-ценните ръкописи на Реймската библиотека и се пази в специален трезор, но благодарение на народния представител Лъчезар Тошев, който през 2005 е председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание, България се сдобива с дигитално цветно копие на всички страници от Реймското евангелие и така свещената книга вече става достъпна за проучване и изследване.)

    

    В построената през 13 век Реймска катедрала по традиция се извършвала коронацията на френските крале.

 Именно тук, през лятото на 1429 г., в присъствието на Жана д'Арк Шарл VII получил короната.

 С изключение на Анри IV и на Наполеон в Реймската катедрала са коронясани всичките 25 френски владетели от 1223 (Луи VIII) до 1825 (Шарл X). 

Изборът на града съвсем не е случаен. През 498 година крал Кловис І е покръстен в Реймс и това събитие за векове остава символ на френската монархия.

    И така, в един неделен ден на 13 февруари 1575 година в Реймската катедрала е коронясан Анри III. 

По всяка вероятност той е бил първият от поредицата френски крале, които са положили клетва с ръка върху червената корица на една красиво обкована със злато и скъпоценни камъни свещена книга, върху която възможно е да са били инкрустирани и свещени реликви. За съжаление по време на Френската революция красивият обков е бил варварски изтръгнат и днес може да се видят белезите по корицата на ранената книга (вж. илюстрация 5). 

Последният френски крал положил клетва на 29 май 1825 година с ръка върху тази реликва е Шарл X (вж ил. 3).

 Странното е, че в тази книга, върху която са се клели френските крале, няма нито ред, изписан на латински. 

Тя се състои от две части. Първите 16 листа (или 32 страници) са изписани на кирилица, а останалите 62 страници – на глаголица.(илюстрация 4)

Реймското евангелие е всъщност апракос от 14 век.

 Апракос ще рече църковно-служебна книга с откъси от Евангелието, които се четат на съответния ден и затова са подредени хронологично по дни и месеци.

 Кирилската част започва от месец ноември, както е по католическия календар за начало на новата църковна година. Но ако се вгледате внимателно в илюстрация (1) ще забележите, че първите страници липсват и очевидно са откъснати. 

По всяка вероятност кирилската част е започвала от първи септември, както е по православния календар. 

Втората част е изписана през 1395 година на ъглеста (хърватска) глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 година като католическа обител с богослужение на славянски език. 

В края на глаголическата част има кратка бележка, според която кирилската половина от евангелието е написана от самия Свети Прокопий Сазавски (чешки светец, живял в началото на 11 век, основал манастир и служил на славянски език). 

Има поне три хипотези как Реймското евангелие е попаднало в Реймс. 

Според някои то е било донесено от кардинал Шарл дьо Лорен – архиепископ на Реймс през 16 век, който го дарява на катедралата за Великден. 

Втората версия е руска. Според тази хипотеза дъщерята на Ярослав Мъдри, княгиня Анна, донесла евангелието от Киев във Франция при брака си с френския крал Анри I.

Тази версия очевидно почива на недоразумение, защото руските изследователи основават твърденията си въз основа на някаква бележка в края на евангелието. Такава бележка обаче няма. 

Има и трета версия и тя се позовава на инвентарните книги на Реймската катедрала от 17 век. Според нея евангелието е пренесено във Франция от Константинопол през 1469 година от византийския книжовник Михаил Палеокапа. 

  Съществуват хипотези за хърватски, руски или чешки произход на евангелието, но е твърде вероятно то да е препис от по-стар старобългарски оригинал. 

Един от аргументите в полза на тази хипотеза е, че на страницата за февруари се чества свети Трифон (ил.2), което е характерно за българските земи и за Балканите. 

   Реймското евангелие е един от най-ценните ръкописи на Реймската библиотека и се пази в специален трезор, но благодарение на Лъчезар Тошев, който през 2005 е председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание, България се сдобива с дигитално цветно копие на всички страници от Реймското евангелие и така свещената книга вече става достъпна за проучване и изследване. 

    Едно е сигурно: неразбираемата азбука, на която са изписани текстовете в Реймското евангелие е била възприемана от френските крале като старинна свещена реликва и преди да отпразнуват коронацията си с искрящото реймско шампанско, те тържествено се заклевали с ръка върху червената корица на един кирило - глаголически ръкопис.

  

Повече подробности може да прочетете в блога на Лъчезар Тошев - един от малкото ерудити и истински български родолюбци сред днешните нашенски политици. 

 

http://toshev.blogspot.nl/2016/09/blog-post_29.html