Български художник-иконописец от Самоковската школа, син на Христо Димитров, по-голям брат и учител на Захари Зограф

 На 9 октомври 1860г., в Самоков умира Димитър Зограф или Димитър Христов. Български художник-иконописец от Самоковската школа, син на Христо Димитров, по-голям брат и учител на Захари Зограф. През 1822г. се жени за Християния, дъщеря на виден самоковски първенец. Повечето от седемте им деца Зафир (1823), Никола (1828), Атанас (1831), Захарий (1834), Иван (1840), Домна (1843) и Павел (1847) стават живописци.

Димитър Зограф почти никога не подписва произведенията си и те не винаги могат да бъдат установени със сигурност. Явно той е рисувал иконостасните икони в църквите „Св. Неделя" в Пловдив (ок. 1836), „Св. Богоридица" в Скопие (1838), „Св. Никола" в Плевен (1847) и в Троянския манастир (ок. 1840), както и част от стенописите в главния храм на Рилския манастир (ок. 1845). Последната му (по изключение подписана) творба е един стенопис в самоковската църква „Св. Никола" (1860).

Предполага се, че някои от иконите в църквата „Свети Атанасий“ в Оризари са рисувани от Димитър Зограф заради стиловите характеристики. Предполага се също така, че негови са три недатирани икони в построената в 1917г. църква „Свети Георги“ в Кочани.