Герой от Сръбско-българската война и боя при Брезник. /Фотография, 1878-1880г. НВИМ София

 Капитан Стефан Кисов - герой от Сръбско-българската война и боя при Брезник. /Фотография, 1878-1880г. НВИМ София./

''Тази жертва ние трябва да дадем, па макар и костите си да сложим на бойното поле. От нас зависи съдбата на България и Съединението''. 

Така завършва речта си на Бърдото, капитан Стефан Кисов преди да поведе малобройния си отряд от 1949 души  на обречена битка за България срещу 12-хилядната сръбска Моравска дивизия. 

На 6 ноември 1885 г., край Брезник се провежда едно от най-важните сражения в Сръбско-българската война. Отрядът на капитан Кисов, част от 2-ри Струмски пехотен полк, отстъпва пред сърбите с цената на многобройни жертви. Сражението обаче забавя фатално с един ден Моравската дивизия и тя не само не успява да стигне навреме за битката при Сливница, но и е разбита и хвърлена далеч от фронтовата линия.

Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от град Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир е на 3- та рота от 2- ри батальон на Руско-българска бригада. През  Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от 3- та Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и на вр. Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли (дн. Везенково).

 Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден ''Св. Владимир'' IV ст.

До 21 септември 1885г. Ст. Кисов е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на 2- ри пехотен Струмски полк. В Сръбско-българската война се отличава  в боевете при Брезник (6 ноември 1885) и Пирот (15 ноември 1885). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден ''За храброст'' IV ст.

След края на войната е назначен за командир на 1- а пехотна Софийска бригада. Заради неодобрението на  политиката по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията. Умира на 24 ноември 1915г., на 67 години в София.