На този ден да се поклоним и пред над 4 000 българи, главно членове на ВМРО – които от куршум, побой, отрова и други мъчения оставиха своите кости в най-големия затвор на Балканите – Идризово

 "На този ден да се поклоним и пред над 4 000 българи, главно членове на ВМРО – които от куршум, побой, отрова и други мъчения оставиха своите кости в най-големия затвор на Балканите – Идризово, до Скопие, в периода 1945-1990г. Преклонение правим и пред 800-те души българи, членове на ВМРО които през януари 1949 г. са убити по най-жесток начин в лагера на град Добой, Босна без някой да знае нещо за техните гробове до наши дни. Поклон пред 5-те струмишки студенти българи, убити през юни 1951г. от органите на УДБА, край Струмица, защото се бореха за откъсване на Вардарска Македония от Югославия. Преклонение пред хилядите българи, които оставиха своите кости на зловещия Голи Оток, 1948-1956г. без някой да знае колко са и къде са техните гробове. Най-сетне синовно се прекланяме пред всички българи – борци и 23 000 официално признати жертви (Р Македония), осъдени на смърт, убити без съд и присъда, изчезнали безследно в борбата срещу насилственото македонизиране на българите във Вардарска Македония от 1944 до наши дни. Тези жертви ще бъдат най-тежката присъда над македонизма за вечни времена. Специално изказваме нашето преклонение пред македонските българи, които заради своя български патриотизъм и родолюбие стават жертва на различни антибългарски правителства в България от 1920-1960г. по време на земеделския режим (1920-1923), на Деветнадесетомайския преврат 1934г. и по време на Тоталитаризма 1944-1963г.

Прекланяме се и пред стотицитe хиляди българи, прогонени от родните им краища от сръбските и гръцките кралски режими, а също и от сръбско-комунистически власти в периода 1912 -1915, 1918-1941 и от 1944 до наши дни. Всички тези жертви Македония дава вече повече от един век за да запази своята българска народност, културно-историческа същност и съдържание. Да извоюва българска национална и културна свобода и обединение със своите сънародници в България. Опитите да бъде променена националната идентичност на българите в Македония след 1944 г., доведоха само до разделяне и хиляди жертви на братята от двете страни на границата, които младите поколения в България и Р Македония трябва да знаят. Историческите факти, чужди и наши са повече от категорични, до 1945 г. историята, културата, езика, борбите и духът на населението в Македония е български. Това трябва да бъде официално признато от днешните политици, историци, журналисти и др. интелектуалци в България и Р. Македония, не само на срещи на четири очи както става досега, но и открито и официално, ако искаме да спасим по-голяма част от С. Македония от албанизация.

Прекланям се и пред вас мои братя и сестри от Македония,които и в ден днешен не забравяте корените си и се борите за българщината там."