На този ден преди 91 г. слага край на живота си забравеният от всички генерал - Янко Драганов

 На този ден преди 91 г. слага край на живота си забравеният от всички генерал - Янко Драганов

Генерал-лейтенант Янко Драганов е роден на 29 март 1859 г. в Тулча (Северна Добруджа). По време на Руско-турската война първоначално постъпва като доброволец в конна чета в родния си град, а по-късно се включва като опълченец в 1-ва рота на 12-та дружина на Българското опълчение.

През 1880 г. завършва Одеското военно училище и е причислен към 2-ри випуск на нашето Военно училище, в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.), като поручик, е началник на общия резерв (част от Северния отряд, създаден за отбрана на Северозападна България) по време на отбраната на Видин. Бил е началник и на Бреговския отряд.

В периода 1887-1908 г. последователно е командир на 3-и пехотен Бдински полк (1887 г.; като капитан), на 24-и пехотен Черноморски полк (1889 г.), на юнкерската дружина във Военното училище (1895-1897 г.; подполковник), на 6-и пехотен Търновски полк (1903-1905 г.; полковник) и на 2-ра бригада на 1-ва пехотна дивизия (1905-1908 г.).

В началото на 1912 г. е произведен в чин генерал-майор. През Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.) е във военната свита на Цар Фердинанд I и е хофмаршал на Двора в главната квартира. Участва в Първата световна война като началник на 1-ва пехотна Софийска дивизия. В кампанията срещу Сърбия тя е включена в състава на Първа армия и води сражения при Пирот, Бела Паланка, Лесковац и др.

В началото на 1916 г. дивизията е включена в състава на Трета армия, съсредоточена на румънската граница. Ген. Драганов се отличава в сраженията при Тутракан, Силистра,

Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 г. по искане на германския генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен, ген. Янко Драганов е сменен. Малко преди това е повишен в чин генерал-лейтенант. През 1917 г. е назначен за началник на Главното интендантство при Министерство на войната. След края на войната преминава в запаса. Кавалер е на Ордена за храброст II, III и IV степен, както и на много други отличия.

 Със съпругата си Анастасия имат четири деца – дъщеря Каменка и синове Асен, Борис и Георги.

След продължително боледуване генерал Янко Драганов се самоубива на 23 ноември 1932 г. в дома си на ул. „Шейново” № 12 в София. В съобщението за смъртта му, публикувано във вестник „Отечество” (орган на Съюза на запасните офицери)се казва следното:

 „Той загина усамотен. Тази вест изненада всички. За мнозина трагичният край на генерал Драганов ще предизвика учудване. Но за нас, запасните офицери, не е първи случаят на преживян трагизъм от един бивш български пълководец. Не е първият генерал Драганов, който свършва дните си изоставен и забравен от българското общество. Не е първият генерал Драганов, чиято служба на честно изпълнен дълг да се отминава с престъпно равнодушие и без най-малък признак за наистина заслужена почит.

Всеки ден е свидетел на тежка болест и изоставеност на не един български запасен офицер, без разлика на чин.

Смъртта на генерал Драганов подчертава колко е чувствителна душата на българския офицер, колко е голямо огорчението и разочарованието от днешната духовна поквара, която руши всичко свято и чисто като идея и съзнание за възвишен граждански и отечествен дълг.

Единственото прибежище на генерал Драганов бе Военният клуб. В определени часове той дохождаше с бавни старчески крачки, сядаше в един кът на кафенето или на верандата и тихо разговаряше с някой седнал при него. В повечето дни той седеше дълго време само с вярната си другарка г-жа Драганова. Нито един звук на негодувание, но нито един и на възторг, не издаваше бившият командир на 6-и пехотен Търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк и бойния дивизионер на славните полкове от Софийската дивизия при Тутракан и Сансанлар в Добруджа. Скромен служител на Царя и Отечеството бе генерал Драганов.

Скромен човек, но със скрита гордост и чувство на достойнство. Всеки, който е служил под неговото началство, не може да не промълви с болка:

Вечна му памят!””

Тялото на покойния генерал е съпроводено от почетна рота, на погребението му присъстват много действащи и запасни офицери, представители на добруджанската организация, всички военни чинове и всички военни части от Софийския гарнизон, много граждани. Положени са венци от името на царското семейство, от служителите на Двореца и мн. др. Надгробни слова произнасят полковник Никола Хаджипетков (командир на 6-а пехотна дружина) и Аспарух Айдемирски – от добруджанската организация."