Много неща се промениха, но и много още трябва да свършим!

 "Каквото и да говорят за 10-ти ноември 1989, както и да се опитват да го омаловажат, дори да очернят този ден, той е преломен в живота на българите.

Бях у дома и когато чух новината по радиото, даже не помня коя от двете програми - "Хоризонт" или "Христо Ботев" слушах, буквално онемях. Опитвах се да кажа нещо, но не можех да издам звук ...

Малко по-късно вече бях на двора и крещях като побъркан ... Не разбрах как съм излязал на улицата и как съм се озовал на тогавашния площад "Варненска комуна" (днес "Независимост").

Младите едва ли ще го разберат. За тях свободният живот е даденост, не привилегия. Те не са се борили за него. Младите са се родили със свободата да се обличат, да слушат музика, да четат, да пътуват, да почиват, да учат, да работят както и където поискат.

Ние бяхме родени зад ограда, с чувство за вина, без права, без елементарно човешко достойнство. Не бяхме хора, а ресурс на Партията-държава.

Един спомен от тогава се е запечатал в съзнанието ми.

Когато за пръв път непознат се обърна към мен с "господине", невярващо се огледах наоколо и след като разбрах, че това се отнася за мен, се почувствах толкова горд и значим, че се приближих до него и му стиснах ръката. 

На устата ми беше да кажа "Благодаря, другарю!", но се опомних и само се усмихнах. 

Боже, рекох си, и ние ще станем нормални хора!

..........................................................................................................

Много неща се промениха, но и много още трябва да свършим!

И всяко завоевание трябва ежедневно да браним!"

Валентин Петров Чиков