КЛАНЕТО В СЕЛО ЗЕЛЕНИЧЕ

 КЛАНЕТО В СЕЛО ЗЕЛЕНИЧЕ

"На 13 ноември 1904 г., през нощта, гръцка андартска банда разбойници, предвождана от капитан Рувас, подло напада в село Зелениче, Леринско, къщата на търговеца Стефан Готев, който жени сина си. На сватбата присъстват много роднини, както и турски първенци. Андартите хвърлят бомба и стрелят по всички гости в къщата повече от час. Друго отделение от четата стреля отвън, ако случайно някой успее да се измъкне. От куршумите на андартите загиват 13 души, младоженецът Григор Готев(19), баща му, както и две 10 год. деца - Мария Пандилова и Лазар Коставичин и един турски бег, приятел на домакина. Идеолог на това кърваво зверство е костурския владика Германос Каравангелис. Анкета на място по-късно правят австрийския и руския консул. Свидетел на това злодеяние е Елена Петкова Готева, която през 1972 г. на 88 г. възраст разказва пред проф. Благой Шклифов, че в Зелениче няма нито един грък, а е имало само 5 гъркомански къщи:

"Та̀я сва̀тба бѐше наро̀дна буга̀рцка сва̀дба. На сва̀дбата нема̀ше кумѝти, нѝту ѐден кумѝтин. Съ̀ти бѐя мѝрни селя̀ни. У на̀що сѐло нема̀ше нѝту едѝн гъ̀рк. Има̀ше гаркума̀ни са̀му пет ку̀йки. Тѝя зива̀я па̀ри от гъ̀рцкио владѝка Каравангѐлис Гѐрманус от Ко̀стур. Гъ̀рцките анда̀ри на кулѐя, за да се упла̀шиме и да се ка̀жваме гъ̀рци, а не буга̀ри." Войводата Георги ПопХристов си спомня за това време: "Не оставаше нищо друго, освен и ние да почнем да нападаме и избиваме за отплата. Но, кои щяха да пострадат? Пак наши хора, наш народ, защото никакви чисти гърци нямаше. Тогава наредихме да се засили и стегне селската милиция. Във всяко село наредих да се пази и щом забележат гръцка чета, да откриват огън." 

Светла да е паметта на тези избити невинни българи!!! 

На следващата година , обединените чети на Лука Иванов и Апостол Петков раздават правосъдие посвоему на гръкоманите, в резултат на което, андартските нападения и мародерства над българското население спират."