Български търговец, софийски книжар, революционер и национален герой. Съратник на Васил Левски

 На 15 ноември 1877г., непосредствено до църквата Свети Спас на Говежди пазар в София е обесен от турците - Киро (Кирил) Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи). Български търговец, софийски книжар, революционер и национален герой. Съратник на Васил Левски и член на Софийския частен революционен комитет на ВРО.

Едновременно с него са обесени и други трима софийски книжари: Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар, на „Капана“ и Георги Стоичков, на „Драз махала“. Среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският военен кореспондент Дик де Лонли пише:

„едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“.

Това е Киро Геошев, който при езекуцията пее песента на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“.

„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври.

Погребан е при олтара на разрушената от англо-американските бомбардировки, църква „Свeти Спас“ през 40-те години на ХХ век. 

Той е роден е в с. Ярджиловци, Пернишко. Баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с. Църква (дн. квартал Църква на Перник, преди това село Даскалово).

Работи като търговец-книжар. Дюкянът в София е на Конския пазар (до днешния Солни пазар). Участва в национално-освободителните борби. В книжарницата се провеждат срещи на Софийския частен революционен комитет на ВРО. Крият се фалшиви паспорти и комитетски пари.

Като сподвижник на Васил Левски е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и околните села, родолюбива литература, като сбирката с хайдушки и патриотични текстове „Народни песни” („Народна песнопойка“) съставена от Н. Вардев, комедията „Поевропейчване на турчина“ на Д. Паничков , „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.

През 1876 г. организира и финансира протестна делегация на българите от софийско и пернишко до руският цар за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание (1876). Действията на делегацията са възпяти в народна песен, предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество.

При днешния Лъвов мост след Освобождението е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него са осъществени четирите лъва символизиращи четиримата обесени софийски книжари.