Да пазиш семейството си, дете, и името ... Друго не ни оставиха

 С благодарност към Velichka Draganska за документа. Чудничко е било, чудничко...

Tata Filfive : "Било е ужасно по думите на дядо ми, роден 1910г. Да му е светла паметта.

Принудително всички вкарват собствената си земя в ТКЗС-то. Принудително всички вкарват в ТКЗС-то собствения си добитък и коне. Принудително собственици на занаятчийски работилници ( немалки ) и складови бази ( пак немалки) ги "даряват" на ТКЗС-то. Останали без собственост и без избор започват физически труд, несъобразен с професионалния им опит в ТКЗС-то. Дядо ми (с три майсторски свидетелства от гилдията на занаятчиите) и неговите двама братя са имали преди колективизацията голяма ковачница и обслужвали цялата околия ... 

Изпращат ги на полето за земеделска работа. Единият ми чичо (най- малкият от тримата братя) отказва да работи в ТКЗС-то, след като убиват показно любимия му кон (черен ат за езда) и решава да отиде на каменоломната и да вади камъни. Срещу още по-мизерно заплащане, отколкото 'работодена' в ТКЗС-то. Съпругата му, отива в горското да сади дървета и да залесява голи баири. 

След години най-големият брат почива от тежкия физически труд ( другият ми чичо). Дядо ми (средният брат) успява да си продаде къщата ( единствената му останала собственост при народната власт) и с баба ми се преместват в големия град, за да започне като майстор да работи в Нефтохимическия комбинат край Бургас, сегашния Лукойл. 

Трудно е било да съхраниш и малкото ти останало човешко достойнство в онези времена. Едно съм запомнила от него:

"Да пазиш семейството си, дете, и името ... Друго не ни оставиха."

чрез Даниела Горчева