Прост народ, слаба държава!

 Прост народ, слаба държава! 

ЦЕНИМ БОКЛУКА, НАДИГНАЛ СЕ ОТ ДЪНОТО НА ОПОСКАНА БЪЛГАРИЯ – Но истинските звезди на отечеството си не знаем.

 

И до ден днешен за музикалния свят изпълнението й на Саломе в едноименната опера на Рихард Щраус е еталон за чувствена и лирична интерпретация, по която се равняват дори примадони като Мария Калас. Родена на 10 юли 1913 г. в с. Борисово (днес Славяново) край Попово, Люба Величкова от девойче проявява своя музикален талант: свири на цигулка и пее в училищния хор на Шуменската гимназия. Още оттогава изненадва с широкия си диапазон, като гласът й покрива три октави. Учителката й по пеене е така запленена, че й дава безплатни уроци. Родителите й обаче настояват Люба да получи сериозно образование и я изпращат да учи философия в Софийския университет. Наред с философия в университета тя пее в хора на храма "Александър Невски", където я открива известният наш музикален педагог и композитор Георги Златев-Черкин, който й предлага безплатно да учи при него в Българската държавна консерватория, като я настанява на работа като хористка в Софийската опера.

Дебютът на Люба на родна сцена е през 1934 г. с малка роля в операта "Борис Годунов" на Мусоргски. Черкин създава балет специално за младата певица във Виена, където е прослушана от проф. Томас Лирхамер – ректор на Австрийската държавна консерватория. Той е толкова възхитен от певческите й данни, че я приема, без да полага изпити. Заради липсата на средства Люба е принудена да живее в мизерна стаичка и да върви пеш по седем километра всеки ден. Въпреки оскъдицата, с желязна дисциплина и труд тя успява да завърши шестгодишния курс за две години и приема поканата от управата на операта на Грац, чиято примадона е от 1937 до 1940 г. За да се възприема името й по-лесно от немскоговорящата публика, променя фамилията си на Велич. Натрупала само за две години солиден репертоар, тя прави успешно турне из Германия и Австрия. През 1944 г. се честват 80 години от рождението на Рихард Щраус. Дирекцията на виенската "Щатс-опера" кани певицата за участие в главната роля в операта "Саломе" на ценения композитор. На репетиции и на премиерата присъства самият Щраус. След представление той се обръща към нашата българка с думи, цитирани в цялата австрийска преса: "Не знаех, че моята музика е толкова хубава! Открихте ми това чрез вашия глас. Ако Орфей е бил гениален певец магьосник, вие сте наистина неговата дъщеря". Танцът на Саломе се превръща за Люба в коронния й номер. През 1947 г. гастролира с него в лондонската опера "Ковънт Гардън", където е извикана от публиката трийсет пъти на бис. Ала истинската сензация тепърва предстои. През 1949 г. Люба дебютира на сцената на "Метрополитън" в Ню Йорк, и отново като Саломе. Танцът й продължава двайсет минути, през които сопраното едновременно пее и танцува. Разкъсва воалите един след друг, докато остава по прилепнало към тялото трико в телесен цвят, а публиката смята, че е гола – невероятно смело за времето си решение. Успехът е зашеметяващ, като веднага е й предложен дългогодишен договор с главозамайващи хонорари. Пет години тя е всепризнатата богиня на Америка. Пазарът в САЩ е залят с червила и парфюми "Люба" и с дамски пудри "Саломе". Освен любовта на своите почитатели, в САЩ примадоната се радва и на изключителното внимание от страна на президентите Хари Труман и Дуайт Айзенхауер, които неведнъж дават приеми в нейна чест.

По това време се развихря скандал между нея и друга голяма певица – Мария Калас. И гъркинята мечтае за "Метрополитън", но директорът на операта разрешава на импресариото да я наеме само ако е по-добра от сънародничката ни. Отговорът му е: "Люба Велич е по-добра от Калас". Разгневена, гръцката дива завежда дело срещу българката. Ала съдът на Ню Йорк единодушно решава, че Люба е по-талантлива.

  Въпреки шумните успехи и слава отвъд Океана, Велич се завръща в любимата си Виена през 1953 г. В австрийската столица продължава с изявите си, като паметни за публиката остават превъплъщенията й в ролята на Чо Чо Сан в "Мадам Бътерфлай", Манон Леско в едноименната опера, Мими в "Бохеми", Дездемона в "Отело" на Верди и Донна Ана в "Дон Жуан" на Моцарт.

  В средата на 50-те години се появяват проблеми с гласа й и Люба започва да се явява рядко на сцената, главно в по-малки роли. През 1959 г., едва 46-годишна, приключва окончателно певческата си кариера. Изключителното актьорско майсторство обаче й позволява да намери ново поле за изява - този път на големия екран. Снима се в 26 филма за киното и телевизията. Сред най-известните са мюзикълите "Гълъбицата" от 1959 г., в който си партнира с Луис Армстронг, и "Последен акорд" от 1960 г. с Марио дел Монако. И в лоното на седмото изкуство тя не може да избяга от ролята, превърнала се в нейна емблема. През 1963 г. на киноекран излиза филмът "Между двама мъже", където има сцена, в която главните герои отиват на спектакъл на операта "Саломе", а Велич играе ролята на оперна прима, изпълняваща знаменития танц с воалите. През 1976 г., когато е на 63 години, директорът на "Метрополитен" Рудолф Бинг я кани да се върне на сцената в новата постановка на "Дъщерята на полка" от Доницети. Ролята й там на застаряла примадона е епизодична, а партньори в централните роли са знаменитите Лучано Павароти и Джоан Съдърланд. Преди да излезе на сцената, Люба трепери от мисълта, че американската публика я е забравила, но се случва нещо невероятно – зрителите стават на крака и 15 минути аплодират българката. Представлението спира, Павароти и Съдърланд се приближават до нея с думите: "Вие сте най-щастливата певица на века!"

  Последните й артистични изяви са в предаването "Стари френски шансони" по националната австрийска телевизия. В изпълнението си Люба е дотолкова трогателна, че разплаква снимачния екип. Когато записът свършва, певицата застава пред младите си колеги и казва: "За мен любовта никога не е била в миналото, а е в настоящето. Тя не може да се улови, но аз ще я търся, търсете я и вие!"

  През целия си живот знаменитата прима не забравя своята родина. Въпреки у нас по това време комунистически режим, поне веднъж годишно тя се завръща в България, за да се види с майка си. При едно от тези идвания отнася със себе си няколко коренчета здравец от родната земя, за да ги засади в прочутата Виенска гора, в която някога са бродели великите композитори Бетовен и Моцарт.

Когато Люба Велич си отива от този свят на 2 септември 1996 г., "Щатс-опера" за пръв път в историята си пуска траурни черни флагове върху фасадата си. Траурната процесия, погребението на Люба се превръща в масова проява на любов и почит към оперната певица, пресъздала най-добрата "Саломе" на ХХ век.

   БЕЛЕЖКА от Петър Петров (1946)

   Коя е Саломе? Танцът на младата Саломе при празненството за рождения ден на Ирод Антипа (рождената дата е неизвестна) води до това, очарованият Антипа да склони да изпълни всякое нейно желание. Подучена от майка си, Саломе желае смъртта на Йоан Кръстител. След екзекуцията на свети Йоан, отсечената му окървавена глава е поднесена върху блюдо на Саломе. Кога била екзекуцията на Йоан е неизвестно. Според Евангелието на Матей (гл.14:1-2), това става преди разпването на Иисус. Йосиф Флавий сочи, че това се случва преди 36 г. сл. Хр.