През есента на 1916 г., на северния фронт българската армия мачка всичко по пътя си.
Сава Геров е скромен войник от първи полк на Първа пехотна дивизия. Когато в неговата част е заповядано оттегляне с цел прегрупиране срещу руснаците, той е ранен. Отхвърля всички призиви да се оттегли и остава със своя верен другар - картечницата.
Другарите му, заели новите си позиции, цял ден с трепет слушат как "трака" оръжието. Вeчерта тя заглъхва.
Когато контрааткуват и си връщат позицията, те заварват картина, която спира дъха им.
Картечницата е без нито един патрон - стреляла е до последно. Пред дулото ѝ - стотици тела на убити руски агресори, а до нея - тялото на Сава Геров, жестоко намушкан от вражеските щикове. Гъстите редици на руските пълчища не са го смутили и се е бил до последен дъх и до последен патрон, изпращaйки стотици врагове на България в ада.
Днес единственото, което напомня за Сава Геров, е площадът в родното му село Богданлия, който е посветен на забравения герой.
България и българите все още очакват Столична община да възстанови паметните плочи на героите от Първи и Шести полк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.