Още един епизод от българската история, който не се изучава в училище, а трябва.

 Още един епизод от българската история, който не се изучава в училище, а трябва.

От дълбочината на миналото! 108 години от победата на Българската армия над сърбите в боя при Гиляне в Косово (2 ноември 1915) - победа, за която в ''българските учебници" по история няма нито един ред!

Боят за Гиляне е част от Косовската операция на 1-ва българска армия на генерал Климент Бояджиев и северната група на 2-ра българска армия на генерал Георги Тодоров, продължила от 1 до 21.11.1915г. и довела до разгрома на главните сръбски войски на Косово поле. Това е първият от серията сръбски погроми на Косово поле след които Сърбия е унищожена от непобедимата Българска армия.

До Косовската операция се достига след успехите на 1-ва армия в Поморавието, превзела сръбската военновременна столица Ниш, както и на северната група на 2-ра армия в нейната Овчеполска операция в Македония.

С оперативна заповед № 24 от 20.10.1915г. командващият 2-ра българска армия, генерал Георги Тодоров заповядва северната й група на генерал Никола Рибаров да завземе Прищина, като пресече пътя на сръбското отстъпление от север. Три дена по-късно главнокомандващият генерал-майор Никола Жеков издава директива № 3 за продължаване на настъплението на 1-ва и 2-ра армии по долината на р. Морава и към Прищина.

Генерал Н. Рибаров започва изпълнението на заповедта за настъпление към Прищина на 22.10.1915г. като първоначално прехвърля войските си от Лесковацкото поле към фронта при Гиляне. По своя път на 26.10.1915г. той отразява контраудара на цели три сръбски дивизии: Брегалнишката (при прохода Качаник) и Вардарската и Моравската дивизии (към Доморовци). При този контраудар дивизиите на противника понасят големи загуби, като само за един ден дават над 1 000 души убити и ранени. Никой не може да спре 3-та Балканската дивизия, която през 1915г. вършее като торнадо из Северна Македония и Косово !

Към 29.10.1915г. разбитите остатъци от сръбските дивизии се групират на линията Божевци - Гиляне - Феризович. Тяхната цел е прикриване на отстъплението на главните сили и обози на сръбската армия от Ниш и Лесковац към Прищина. Сърбите привличат резерви и успяват да прикрият всички посоки, които водят към Косово поле, като разчитат на успех чрез упорита отбрана на своите силни укрепени позиции при Качаник и Гиляне.

На 30.10.1915г. щабът на северната група на 2-ра армия получава заповед да атакува Прищина.

Атаката е насрочена за 1.11.1915г. и с нея северната група на 2-ра армия се включва в Косовската операция на българските войски, в която участва и 1-ва армия на генерал Климент Бояджиев, действаща с две свои пехотни дивизии (1-ва Софийска и 9-та Плевенска) при нанасяне на главният български удар от север и североизток в направлението Ниш-Куршумлия - Подуево-Прищина.

Командващият северната група на 2-ра армия генерал Никола Рибаров разполага със 6 бригади (5 пехотни и 1 конна) от различни дивизии и части. Това са общо 34 дружини, 93 оръдия и 8 конни ескадрона.

Планът на щаба на 3-та Балканска дивизия е първо да разбие сръбската групировква при Гиляне, а след това и другата групировка на противника при Качаник. Замисълът в Гилянския бой е с едно силно ядро да бъде атакуван и сломен слабия ляв сръбски фланг при Гиляне. Сръбските войски при Гиляне трябва да бъдат обкръжени и разбити с удари по фронта и по двата фланга.

По фронта Гилянската позиция трябва да бъде атакувана от 2-ра бригада на 5-та Дунавска дивизия (18-ти Етърски и 20-ти Добруджански полк) на полковник Станчо Радойков. По десния фланг удар нанася 3-та бригада от 3-та Балканска дивизия (45-ти и 46-ти пехотен полк) на полковник Никола Петров, а зад нея действа 1-ва конна бригада (8 ескадрона).

1-ва бригада от 7-а Рилска дивизия (13-ти Рилски и 26-ти Пернишки полк) на полковник Панайот Сантурджиев и 2-ра бригада от 3-та Балканска дивизия (29-ти Ямболски и 32-ри Загорски полк) на полковник Георги Бошнаков нанасят удара срещу противника по левия фланг.

Задачата на 1-ва бригада на 3-та Балканска дивизия (11-ти Сливенски полк и 24-ти Черноморски полк) на полковник Алекси Попов, която е на крайния ляв български фланг е да води демонстративен бой при Качаник.

Срещу войските на генерал Н. Рибаров сърбите имат за отбрана 55 ¼ батальона, 92 оръдия и 4 конни ескадрона. Toва са частите на две пехотни дивизии - Вардарска и Моравска I призив.

При подготовката на настъплението си българите постигат съсредоточаване на артилерийския огън. 3-та артилерийска бригада с командир полковник Иван Пройнов образува цяла артилерийска група с 11 батареи, които са разположени срещу центъра на сръбската позиция на един фронт от около 2 км. На някои места батареите са в две линии една зад друга и са добре замаскирани.

ОПИТЪТ ОТ ПОБЕДАТА НАД ТУРЦИТЕ ПРИ ОДРИН ПРЕЗ 1913г. ЩЕ БЪДЕ ПРИЛГАН И НА КОСОВО ПОЛЕ, ТОЗИ ПЪТ СРЕЩУ СЪРБИТЕ. Боят за Гиляне е първата ярка демонстрация на българската артилерийска и военна мощ.

На 1.11.1915г. Гилянският бой започва в 8 ч. с българската артилерийска подготовка. Всички български батареи откриват едновременно интензивен огън. За около половин час стрелбата постига своя ефект. Българите успяват да спечелят категорично артилерийския двубой. Огънят на българските батареи е съкрушителен за противника. Попаденията на българските артилеристи са изключително точни и разколебават сръбската отбрана. Нашите артилеристи стрелят и с димки за фалшиви батареи, по които сърбите заблудени изстрелват 100 снаряда.

В 9.30ч. артилерийския огън се пренася вече по сръбските пехотни окопи, с което се открива пътя за българската атака. Огънят на българските батареи обаче подължава целия ден и е много ефективен. До вечерта българската артилерия изстрелва 335 гаубични и 3 850 полски снаряда.

Под прикритие на артилерията ни, командвана от полковник Иван Пройнов българските полкове се хвърлят в яростна атака. На 1.11.1915г. само за няколко часа десният сръбски фланг на Гилянската позиция е сломен.

В участъка на пробива е насочена конницата. Българските ескадрони атакуват стремително и подгонват отстъпващите сръбски войници, които ужасени от саблената сеч на нашата кавалерия се разбягват към водите на Морава. Спасение за сърбите обаче няма от никъде.

Най-трудната задача фронталната атака е изпълнена с успех от 2-ра дунавска бригада на полковник Станчо Радойков. Със серия последователни атаки Етърци и Добруджанци изтикват сърбите от техните окопи и ги преследват до Горен Макреш.

3-та балканска бригада действа успешно с всички свои сили. Тя настъпва бързо и решително и само за един ден успява да измине около 30 км. в планинска местност. Така застрашава левия сръбски фланг и подпомага фронталната атака на 2-ра дунавска бригада.

Доста по-предпазливо действат на левия български фланг 1-ва рилска бригада и 2-ра балканска бригада. Липсата на планински снаряди и умората от предните изтощителни преходи определят по-слабия ефект от действията им. Така в първия ден на боя само на левия фланг сръбската отбрана успява да удържи атаките на българската пехота.

На 2.11.1915г. боевете за Гилянската позиция са възобновени. Българското настъпление се развива с успех във всички участъци. Сръбската групировка, защитаваща Гиляне е разбита окончателно. С мощна българска атака в центъра и по фланговете, която по стара традиция от войната за защитата на Съединението през 1885г. се извършва под звуците на химна "Шуми Марица", сръбската позиция е овладяна.

В 13.00ч. 2-ра дружина на 26-ти пехотен Пернишки полк от 1-ва рилска бригада с музиката и развятото си бойно знаме овладява град Гиляне. Осемхилядното градче, половината от чиито жители по това време са албанци мюсюлмани посреща българските войски като истински освободители от омразните сърби.

След пробива на Гилянската позиция сръбските войски се разбягват, като българската артилерия безмилостно започва да бие с "урагани" многобройните полкове, артилерия и обози на противника. Те се пръсват в голямо безредие по Гилянското шосе. Пълно обкръжаване на сърбите на Гилянската позиция не е постигнато поради несъгласуваните действия в сложните планински условия на всички български бригади и недостига на планински снаряди за обходните български колони. Успехът обаче е голям.

Само за два дена Гилянският бой завършва с категорична българска победа. Сръбската позиция, източно от град Гиляне е завзета от усилената 3-та Балканска дивизия. Разбити са частите на две сръбски пехотни дивизии - Вардарска и Моравска I призив. Те понасят много тежки загуби.

3 000 сръбски войници са пленени. Взети са големи трофеи - 18 оръдия, 22 ракли, 2 200 пушки. Българските загуби в Гилянския бой са незначителни - 753 души.

сръбската отбрана на Косово е разкъсана. Със завземането на град Гиляне 3-та Балканската дивизия се надвесва над Прищинската котловина. В следващите дни генерал Н. Рибаров не успява докрай да изпълни задачата бързо да настъпи към Прищина поради заплахата за десния му фланг от страна на сръбската Моравска дивизия II призив и контраударите, които започват да нанасят по разпръснатите му бригади сръбските войски, сражаващи се отчаяно в Косово поле на живот и смърт.

Прищина пада на 10.11.1915г.,превзета с бой от 9-та Плевенска дивизия на 1-ва армия. Генерал Н. Рибаров ще се реваншира обаче с победата си в боя при Призрен на 16.11. 1915г., довела до окончателен разгром на цялата сръбска армия, побягнала в ужасно безредие без тежкото си въоръжение в Албанските планини. След това настъпва крахът на Сърбия като държава. България и Австро-Унгария установяват обща граница по между си, като си поделят Косово.