Един от най-великите български революционери и национален герой. Офицер и поет, деец на национално-освободителното движение в Македония

 На 5 ноември 1922г., обграден от сръбска войска, в село Острилци, Крушовско, се самоубива легендарният Любомир Илиев Весов. Един от най-великите български революционери и национален герой. Офицер и поет, деец на национално-освободителното движение в Македония, деец на Македонското студентско дружество „Вардар“, окръжен войвода на ВМРО в Западна Македония. В Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Иван Попов, Христо Силянов и в Сборната партизанска рота на МОО. Награден е със сребърен медал. Проявява се с благородно отношение към местното турско население. На 20 март 1915г. Любомир Весов участва във Валандовската акция. Заедно с войводите Ване Стоянов, Петър Овчаров, Петър Чаулев и Панайот Карамфилович и с общо 1000 четници разбиват сръбските войски в трите укрепени пункта Валандово, Пирава и Удово. Убити са 470 сръбски войници и 7 офицери, а Валандово е превзето, след което четите се изтеглят в България. След включването на България в Първата световна война е ротен командир в българската армия, а след прогонването на сръбските войски от Македония е комендант на град Крушево.

Погребан е в Крушево. Смъртта на Любомир Весов се приема от ВМРО и македонските бежанци в България като голям удар върху национално-освободителното движение. През 1928г. в Петрич съществува футболен отбор на името на Любомир Весов.

Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Весов:

„Любомир вдъхваше доверие със своята естественост и прямота. Разговаряйки с него, чувства се вродената му скромност; и не получавате бързо убеждение, че имате работа с много издигнат, културен човек. Но без да има нужда от втор разговор, разделяте се от него убеден, че притежава непоклатими убеждения, и способен всякак да ги брани, макар да не е пледирал с много думи пред вас. Подобни положителни характери, надарени с идеализъм, са най-ценните елементи, бих казал съставляват гръбнака на всяко обществено дело и особено на ръководния идеен елит на народните освободителни борби.“

Роден е през 1892 година в град Велес. Баща му Илия Весов, който е активен деец на българската община в града, умира рано. Любомир Весов завършва средното си образование в София. Още като ученик се включва в редовете на ВМОРО и няколко години е четник в Македония.

След края на войната завършва висшето си образование - право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и се отдава на революционна дейност. През март 1920 година Весов е един от основателите и ръководителите на Македонското студентско дружество „Вардар“.

От 1920 година Любомир Весов е крушовски войвода.