Последователи

вторник, 7 ноември 2023 г.

Виден български писател, с псевдоним Ален мак.

 На 7 ноември 1887г., във Враца е роден, Иван Ангелов Сокачев. Виден български писател, с псевдоним Ален мак. Заминава на фронта още в първите дни на Балканската война, после участва и в Междусъюзническата.

През 1948г. Иван Сокачев е изправен пред съда с обвинение в „сътрудничество с фашистката власт“. През септември той неочаквано е отзован от Австрия, където представлява България в преговорите за репарациите от войната, за да го арестуват в София. Задържан е в Дирекцията на милицията, а по-късно е изпратен в лагера „Богданов дол“. Според спомени на близките му последната им среща с него е била в началото на 1949 г. След това са получили съобщение от началника на лагера, че Иван Сокачев се е обесил в последния ден на февруари, в резултат на психическа депресия. Според близките му истината е друга.

История на песента "Ален мак" написана от Иван Сокачев:

Ресторантчето „Дълбок зимник“ край Орлов мост в София често се отбивал Димитър Благоев. Там веднъж той чул песента за аления мак. Развълнуван, помолил музикантите да я изпълнят няколко пъти. Започнал да я слуша всяка вечер, докато песента не излязла извън стените на заведението и била запята от хората като символ на надеждата за бъдещето.

Никой не е подозирал, че текстът на песента е създаден на фронта, през 1913 г., след един от боевете при Чаталджа, от офицера Иван Сокачев, в момент на дълбока носталгия по родината и близките. За пръв път то е публикувано в сборника „Войнишки другар“, издаван в полка на самия Иван Сокачев. Когато авторът се връща от фронта, решава, че от това би станала чудесна песен и дава своето стихотворение на музикантите от оркестъра на софийската кръчма „Дълбок зимник“, за да го претворят в песен. Те я включват в своя репертоар и така песента става достояние съвсем случайно на Димитър Благоев.

Завършва Военното училище, където учи с бъдещите генерали Владимир Стойчев и Крум Лекарски. В началото на август 1908г. е произведен в чин артилерийски подпоручик. До 1912г. служи във Втори артилерийски полк във Враца. 

Като висш офицер от Българската армия, Сокачев е награден от маршал Толбухин за проявена лична храброст с орден "Александър Невски" - втора степен, който притежават малко българи. Той е представител на България в Комисията по репарациите във Виена, виден деятел на ловното движение, член на ръководството на Българския олимпийски комитет, представител на България в Международния ловен съвет, председател на Комитета за защита на природата и горите и първи председател на Българското киноложко дружество, общественик, журналист.

Голяма част от творчеството му е събрана в юбилейния сборник с над 714 страници разкази, фейлетони и студиа, посветени на любовта към природата, животните, лова, трудовата повинност и военното дело, издаден през 1939г. по случай 25-годишната му творческа, обществена и ловна дейност.

Военната кариера на Иван Сокачев преминава през всички войни, които България води до 1945г. Името му е свързвано и с дълголетната история на националното ловно движение. Той е инициатор и на създаването на Обща федерация на спортните организации в България.

Жизненият път на този необикновен българин, с изключително чувство за отговорност пред обществото и лично достойнство, на което той не изневерява през целия си живот, свършва през февруари 1949 година.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Генерала който се би храбро срещу сърби, турци, румънци, англичани, французи. италианци и руснаци

 На 25 януари 1945 година, умира великия български генерал Тодор Кантарджиев, който се би храбро срещу сърби, турци, румънци, англичани, фра...