Некои мисли за царуването на Тодор Живков:
Как един долнопробен простак, убиец и интелектуално нищожество беше държавен глава на една страна 35 години!
От една страна, без съмнение това беше резултат на факта, че нашата нация беше колониално подчинена на Русия.
Русия, социално назадничава, почти примитивна, столетия политически изостанала, естествено назначаваше и държеше на власт точно този продажен човешки тип с оглед да владее и управлява чрез тях.
От друга страна, и това може да се наблюдава днес, 30+ години по късно, един значителен процент от населението (смесица от всички народи и племена минали през този транзитен коридор между Азия и Европа през хилядолетия) изпитва носталгия. За какво? За фашистко феодалната, мафиотска структура, която започна като обезглави нацията и завърши безславно, като я банкрутира.
За мен този процент са бракувани, отпадък предназначен за “боклуджийската кофа на историята” (Роналд Рейгън). Те не могат да бъдат променени, нито умствено реабилитирани. Тази увреденост може да се изчисти от нацията само при положение, че следващите поколения имат възможност да живеят нормален човешки живот.
Всяко руско присъствие в битието на нашата българска нация означава трагично връщане назад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.