От Москва Георги Димитров веднага нарежда

 23 ноември 1944 - провежда се заседание на Министерския съвет, в което министрите комунисти отсъстват. Прието е Постановление № 4 за освобождаване от наказателна отговорност в предстоящия Народен съд на участващите във войната офицери.

То никога не става реалност. Защо?

От Москва Георги Димитров веднага нарежда на Трайчо Костов това да не бъде допуснато.

А тези, чиято съдба се решава са на фронта. Българската войска вече реално участва във войната, на страната на Сталин срещу Хитлер. Извън неизвестностите свързани с отношението към тях след войната, проблемите на българските офицери са много:

1. Новите назначения:

- българската армия вече е ръководена от лица, които нямат необходимата подготовка. Това са предимно запасни офицери, които принадлежат към кръга „Звено“, участващ в „Отечествен фронт“;

- въвеждат се политически-командири, които са бивши комунистически "партизани". Новата власт им дава самочувствие, но те НЯМАТ НЕОБХОДИМИТЕ КАЧЕСТВА да водят война;

- командирите се съобразяват с новите си преки надзиратели, назначени за техни заместници;

- на длъжности за специалисти са назначени хора без да са такива. Част от командирите и обслужващите на оръдията, минохвъргачките и тежките картечници са такива. Те не са подготвени добре, както технически, така и тактически. В резултат, огънят на артилерията не е точно съобразен с действията на пехотата и нанася загуби на собствените сили.

2. За българската армия тази война е непопулярна:

- Участието в тази война е наложено от СССР. Офицерският корпус няма лошо отношение към самите руснаци, но отлично знае фактите - Москва ни е обявила война, окупирала е страната ни, сменила е законната власт и е задължила армията ни да се бие на нейна страна;

- Всички войни, водени от България преди това, са за Обединение на българската нация. Затова българските войници участват с желание в тях. Но, тази война се води на чужда територия за чужди цели. Обявена е за Отечествена, но офицерите знаят какво означава това копиране съветския опит - докато СССР напада чужди страни и завладява тяхна територия, войната си е Втора световна, но когато го нападат, става „велика“ и „отечествена“;

- Българските офицери се чувстват употребени в тази война. Те знаят, че преди това главното командване, командващите армии, дивизии и полкове, са избити, без съд и законна присъда. Те отлично разбират, че ще последват нови действия на комунистическата власт за да бъде разгромен офицерския кадър;

- Голяма част от офицерите са немски възпитаници и не мразят германците. Армията е принудена да се бие срещу тях, но не ги чувства врагове, защото не е видяла нищо лошо от тях. Тя не чувства като врагове и унгарците, усташите, както и руския корпус, с които се водят сражения;

- В същото време офицерите са настроени отрицателно към комунизма;

- Не липсват и проблеми с новите съюзници - югославските комунисти. Навсякъде югославските партизани имат и стриктно спазват указанието да се отнасят резервирано към българите.

3. Войниците познават отлично качествата на германската армия и се страхуват от активно участие в боевете. Понякога дори не желаят да вървят напред. За да ги мотивират в критични моменти командирите им излизат напред да ги водят и стават жертва. Затова в тази война процентът на излезлите от строя командири е много голям.

/снимка - разузнавателната рота на Бронираната бригада при навлизането в Югославия в началото на октомври 1944 г., с бойни мотоциклети BMW R 75 и бронирани коли Pz. Spw./