„НЯМА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА ИСКАМЕ ПЪЛНА АВТОНОМИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЕ ЩЕ ИМА МИР НА БАЛКАНИТЕ.“

 „НЯМА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА ИСКАМЕ ПЪЛНА АВТОНОМИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЕ ЩЕ ИМА МИР НА БАЛКАНИТЕ.“

Проф. Александър Балабанов изрича тези думи след злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913г. на организиран митинг във Виена, на 22 август 1913г., ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония?.“

68 години от кончината на великия български филолог, проф. Александър Михайлов Балабанов. Един от най-видните български литературоведи, преводач и критик от Македония. Родом от големия български град Щип (днес в Р. Македония). Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Дейността му е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1878г. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към проблемите на българите в Македония и Тракия.

На 18 януари 1879г. в големия български град Щип (днес в Р. Македония) е роден великият филолог проф. Александър Михайлов Балабанов. Един от най-видните български литературоведи, преводач и критик от Македония. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Дейността му е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1878г. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към проблемите на българите в Македония и Тракия.

След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913г. Балабанов участва в опита за уния на Националния съюз като подходяща форма за съпротива срещу сърбизирането и елинизирането на българите в Македония. Оглавява специална делегация, която от името на македонските българи води преговори за уния с чуждестранни представители. На 2 август делегацията се среща с австро-унгарския пълномощен министър граф Адам Тарновски и заявява, че македонските българи, предвид тежкото си положение, са готови да преминат към католицизма, за да се запазят народностно.

Същият месец Централният комитет на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. На митинга Балабанов заявява:

„Няма да престанем да искаме пълна автономия за българите в Македония, в противен случай не ще има мир на Балканите.“

Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор. Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява:

„Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“

Заедно с Любомир Милетич, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка. Член-учредител е на Македонския научен институт. Близкото му приятелство с цар Борис III го улеснява в мисията му темата за българите в Македония да не бъде пренебрегвана.

Най-впечатляващото му откритие е голямата българска писателка Яна Язова, като Балабанов е прототип на главните герои в романите ѝ „Ана Дюлгерова“ (1936), „Капитан“ (1940) и „Соления залив“ (2003), в драмата ѝ „Силян Щърка“ (2004), на него е посветен романът ѝ „Александър Македонски“ (2004). Част от писмата, разменени между Балабанов и Язова, са публикувани в книгата „Мойра“ (1996).

Роден е в семейството на баща арменец и майка българка. Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в София, а след това следва класическа филология в Германия. С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е преподавател и основател на катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Превежда класически съчинения от старогръцки и латински, в това число и на части от „Илиада“ и „Одисея“. Той е и един от най-известните преводачи на Гьотевия „Фауст“, преводът му е първият в стихове в България.

Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания. Сред тях се открояват имената на вестник „Време“ (1908) и списание „Художник“ (1905 – 1909), на които той е редактор. Основател и редактор е и на седмичника „Развигор“ (1921 – 1927), който е първият литературен вестник в България.

Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени“. Голяма част от стиховете, пиесите и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания. В спомените си „И аз на тоя свят...“ разкрива широко платно на положението на българите, от двете страни на западната ни граница. Проф. Балабанов е бил прочут меценат на младите дарования.

Професорът е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици“.

Жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г., в София.