Той е едно от най-големите имена в европейската географска наука през XIX в

  На 21 ноември 1881 г., във Виена умира изтъкнатият френски геолог Ами Буе. Той е едно от най-големите имена в европейската географска наука през XIX в., като от 1836 до 1839 г. предприема редица пътувания в европейските владения на Османската империя, които го превръщат в един от водещите познавачи на балканската география и етнография. Резултатите от многобройните експедиции из Рила, Пирин, Стара планина и Шар планина, по теченията на реките Струма и Искър, Българска Морава, Камчия и Марица са издадени през 1840 г. в капиталния труд "Европейска Турция: наблюдения върху географията, геологията и естествената история". Опознал на място не само природните дадености на Балканския полуостров, но и етническото разпределение на отделните народи, Ами Буе е автор и на една от първите етнографски карти на тази част от Европа. На нея като населени с българи са представени земите от Ниш и Охрид до Черно море и от Дунавската делта до Костур. Освен това безпристрастният френски географ заключва: "Българите населяват България, Долна Мизия (днешна Македония) и по-голямата част от Горна Мизия; те съставят при това главната ядка на населението в Македония, с изключение на най-крайната югозападна част от Костур до и по Бистрица".