15 декември 1944 г. - на пл. "Славейков" в София се събира група въоръжени офицери от 4-и армейски артилерийски полк.

 15 декември 1944 г. - на пл. "Славейков" в София се събира група въоръжени офицери от 4-и армейски артилерийски полк.

Защо?

Цел на демонстративното им събиране е да се освободят свои колеги от ареста на милицията. Подобни опити има и в Пловдив, Сливен, Плевен и др. градове. Това тяхно поведение е съобразено със специална заповед за „неправомерните арести” на военния министър Дамян Велчев, от 25 ноември 1944 г. и Постановление № 4 на Министерския съвет, одобрено на 23 ноември 1944 г.

Какво се нарежда в заповедта?

„За избягване на посегателства върху военнослужещи от неизвестни лица и „неотговорни фактори” всички офицери и подофицери се задължават да спят в казармите, като вземат мерки за лична отбрана. При опит за незаконно задържане всеки военнослужещ да се противопостави с оръжие. По гарнизони да се формират комендантски охранителни взводове, а в дивизионните области - охранителни роти, въоръжени с автоматично оръжие. Командирите на полковете и частите да не допускат в казармите външни лица и задържането на техни подчинени. Военните се разследват само в казармените затвори, а ако трябва да бъдат разпитани на друго място, да бъдат винаги връщани за нощуване. Последното е предназначено да предотврати „безследното изчезване и отвличане на офицери”.

Как реагират от Москва?

Георги Димитров праща радиограма до Трайчо Костов, че ... „ с постановлението на Дамян Велчев фактически се анулира законът за Народния съд и това партията не бива да допусне“.

Реакцията е бърза. На 28 ноември 1944 г. Трайчо Костов и министърът на вътрешните работи Антон Югов провеждат остър разговор с премиера Кимон Георгиев и военния министър Дамян Велчев в присъствие на д-р Г. М. Димитров и Н. Петков. Искат категорично отмяната на заповедта. Но Дамян Велчев възразява: „Аз не мога да позволя да се дезорганизира моята армия, да се арестуват мои офицери. Това, което прави милицията, ще накара хората да хванат гората.” На забележката на Трайчо Костов, че той „защитава фашистите”, военният министър отговаря: „Не, аз защитавам достойнството на българския офицер.” Заявява, че не ще позволи на никой да прави еднопартийно управление и няма да допусне войската да стане партийна.

Какво се случва след това?

Срещу БЪЛГАРСКИТЕ офицери се ангажира ЧУЖДА АРМИЯ. За изпълнение на указаното от Москва се намесват войските на Червената армия, окупирала страната ни. Така бързо опитът за спасяване защита на българските командири от комунистическия произвол е осуетен.

Срещу това протестират представители на западните страни в Съюзната контролна комисия. Те искат обяснение от командващия Червената армия в България, ген. Бирюзов. Той, по съветска традиция, не отговаря аргументирано, а лепи етикети, че това са "фашистки офицери”, които ще бъдат обвинени и „съдени“ от „народен съд“.

Нещата не приключват само с париране на опита на военния министър да защити военните. Комунистите в България продължават да изпълняват разпорежданията от СССР за установяване на контрол над ключови постове в армията.

Още в същия ден, на 15 декември 1944 г, е сменен началник щабът на българската войска ген. Райчо Славков. Той е назначен само преди 3 месеца, на 14 септември 1944г.

Кой е сложен на този важен и отговорен пост?

Ген. Иван Кинов...

От къде идва и кой е той?

Идва в България на 8 септември 1944 г. с частите на АРМИЯТА на ОКУПАТОРИТЕ от трети украински фронт. Той е участник в организираните от Москва политически метежи през септ. 1923 г. След това, както ръководителите напътствани от руските си господари, бяга по организиран им маршрут в Югославия. През 1924 г. нелегално е върнат в България и работи като за комунистическата партия. Следва организирания и финансиран от СССР голям терористичен акт, извършен от комунистите. Взривена е църквата „св. Неделя“ и убитите и ранените НЕВИННИ БЪЛГАРИ са стотици. След този атентат, в 1925 г. Кинов отново бяга, този път в СССР. Служи в Червената армия, завършва военната академия „Михаил Фрунзе“ под чуждо име - Иван Черкезов. В 1938 г. завършва и Висшата военна академия на Генералния щаб на Съветската армия.

Издигането и кариерата на Кинов България е обезпечено до живот, като се изключи краткият период при организираният показен процес и от убийство на Тр. Костов от съветските му господари. То е за да се знае какво ще се случи с непослушните. Кинов слушка и за него после винаги има ръководна и добре платена работа, съчетана с български и съветски награди... Дори и след смъртта си, този воин от ЧУЖДАТА армия, окупатор на страната ни, ни напомня за себе си, има паметник ... тук...

/снимки - тройният превратаджия Дамян Велчев и съветско“българският“ Кинов/“Черкезов“/