Завинаги на 25

 На 21 декември 1971г., в София, при самолетна катастрофа, само на 25г., умира Паша Христова (Парашкева Христова Стефанова). Една от най-значимите български естрадни певици от 60-те и 70-те години на XX век, известна с песните си „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967г., където е удостоена със златен медал и първа награда.

Гласът ѝ е специфичен — с огромен гласов диапазон и възможности за най-ярко драматично пеене до най-фините нюанси на нежното музициране. Особено впечатляващо е живото ѝ пеене на конкурси, концерти и фестивали, при които показва импровизаторски талант, лекота в музикалните преходи, перфектна интонация и емоционалност. Така тя печели поредица награди от наши и чужди фестивали, наричат я „фестивалната певица“. Творческият потенциал на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и днес. Посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист“, а през 2000г. песента ѝ „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.

Родена на 16 юли 1946г. в София. Израства в кв. Княжево. Интересен факт е, че корените й са от село Варана, община Левски, където живели баба и дядо й̀. Родителите и се местят в София и там се ражда Паша. Учи в гимназия и става чертожничка в завод за електрокари. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка.

През 1967г. заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ — тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон.

Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971г. получава Голямата награда за изпълнители на Международиня фестивал в Сопот, Полша, за песента "Ах, този дивен свят". Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

Творчески портрет:

Търсенията на Паша Христова са многопосочни — балади, популярни песни, версии на фолклорни песни, джаз пиеси, политически песни.

Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува, е Ил-18, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета — въжетата, с които се управляват елероните — подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата човека на борда, 28 загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов — със счупени крайници, Янка Рупкина — с леки изгаряния.

На 23 декември 1971г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел /23/.

Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на певицата — само няколко дни след трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова.

През 1996г. по повод 50г. от рождението на Паша Христова, БНТ засне документалния филм "Спри, мое време" с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и загиналите музиканти от оркестър "София".През 2006г. се навършиха 60г. от рождението на Паша Христова. Появи се поредният биографичен филм - "Мистерията Паша" на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по Би Ти Ви. В края на същата година, 35г. след жестоката катастрофа, Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигнаха до засекретени документи по разследването на катастрофата и за първи път стана ясно каква е официалната версия за инцидента на летище София през 1971г. - неправилно свързване на въжетата на елероните.Подобни факти бяха споменати и в документалния филм на БНТ от 1991г. "Оцелелите. 20 години по-късно..." За престъпната небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. До съдебен процес обаче никога не се стига. Смразяваща е резолюцията на Главната прокуратура по онова време - да не се стига до дело. Причината - финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на лицата, застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата. През 2009г. по повод 50 години БНТ в специален юбилеен сайт бяха обявени 50 любими песни от "Златният Орфей".След гласуване "Една българска роза" на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема Първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни.През 2006 година БНТ продуцира два филма по повод 60г. от рождението на Паша Христова: "Музикални следи" с режисьор Моника Якимова и "Здравей, обичам те" с автор и режисьор Олег Ковачев.

След смъртта ѝ:

В първите дни на новата 1972г. се появява песента "Птицата" с подзаглавие "В памет на Паша Христова". Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.

„За последен път тя разтваря крила.

За последен път синевата гребе.

Ах, сбогува се тя с тези свои поля,

с тези хълми край тях и със свойто небе!

Ти, земя, я роди във едно гнездо.

Ти, небе, я люля с песента.

И затуй днес със вас като с роден дом,

се прощава с тиха жал в полет тя.

И върти се светът, този тъй хубав свят!

И въртят се жита, слънце, облаци прах.

Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.

Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.

Но, земя, ти пази пак едно гнездо!

Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!

Ще си дойде тя при вас като в роден дом -

песента ще я връща всеки път."