Български театрален актьор, драматург, режисьор, радиоводещ, имитатор, автор на скечове...един от създателите на Сатиричния театър

 Енчо Багаров...големият  български театрален актьор, драматург, режисьор, радиоводещ, имитатор, автор на скечове...един от създателите  на Сатиричния театър, загива на този ден, преди 60 години.

      / 18 юни 1925 - 13 декември 1963 /

Роден е в Сопот. Произхожда от известния род Багарови  - притежатели на фабрики в розовата долина. Град Баня се възражда благодарение на Иван и Велизар Багарови – политически и обществени дейци, индустриалци. Повечето са учили в Кеймбридж, Оксфорд и знаели много езици. 

Майка му е от еврейски произход, а той се жени за арменка -Сурпи Багарова, от която има две дъщери.

Завършва Държавното висше театрално училище при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски.

Звезда на Сатиричния театър и цар на скеча той оставя незабравима следа в спомените на колегите си и публиката не само с яркия си талант, но и с човешките си качества.

Като радиоводещ през 1947 г. допуска неволен гаф – вместо българския химн прозвучава забранената „Боже, пази Царя”, и веднага го отстраняват.

През 1951 г. създава Театъра на трудовата повинност, който ръководи до 1956г. 

Изиграл е незабравими роли на сцената на Държавен сатиричен театър „Ал.Константинов” (1956-1963) последната от които е в пиесата “Михал Мишкоед”.

Отказва да стане партиен член и партиен секретар на театъра и затова не получава званията “заслужил” и “народен артист”. Георги Калоянчев приел да стане партиен секретар.

Двамата с Георги Парцалев създават скечов репертоар, който играят из цялата страна.

Загива в автомобилна катастрофа на 38 години.

По-малката му дъщеря Мариана Багарова, която от 30 г. живее в Кипър основава Фондация „Енчо Багаров”. Била е импресарио на много български театрални и естрадни звезди в Кипър и безрезервно помага на Дома на актьорите ветерани в София. Разказва за баща си:

“Беше копие на Фред Астер - фин, елегантен, пластичен, харизматичен. Обличаше се като него - бяла риза, дълго черно палто, цилиндър. А когато говореше – все едно магия. Иначе, ако някой имаше нужда от помощ, беше готов да обърне света, за да му помогне. За семейството си не беше така. Двамата с майка бяха много интелигентни, изтъкани от доброта.

Два дни преди да замине за Самоков и да не се върне никога повече, откраднах от детската градина по-малката от мен Мартина Вачкова. Отидох и излъгах, че съм й сестра. Исках да си играем. Като не намерили дъщеря си, леля Силва и чичо Гриша Вачков изпаднали в шок. Стана голям скандал. Тогава татко пак събра семейството и сякаш предчувстваше, че повече няма да се върне при нас, каза: „ Как може да постъпваш така с колегите. Ако нещо се случи с мен, утре кой ще те възпитава?

Заедно със Стоянка Мутафова, чичо Паци (Г. Парцалев) и Невена Коканова се връщат от спектакъл в Самоков. Било много заледено, татко шофирал. Имало е едно-единствено дърво, ударили се в него. Чичо Паци пострадал в главата, Стоянка в крака, на Невена Коканова нищо й нямало. Направили грешка и вместо в София, го върнали в болницата в Самоков. Там е починал. Готвеше се да учи режисура в Германия. На негово място замина Нейчо Попов...

Тъжно е, че 57 години след неговата смърт никъде не се споменава името му като един от създателите на Сатирата. Ако влезете в официалния сайт на театъра, ще прочетете съвсем друго. Името на татко го няма никъде.”

Енчо Багаров е ярка личност в българската културна история !

Поклон пред светлата му памет!

чрез Даниела Горчева