Виден български лекар, революционер и национален герой. Един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

 На 16 декември 1869 година, е роден Христо Николов Татарчев. Виден български лекар, революционер и национален герой. Един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в българския град Ресен, Вардарска Македония, в големия български възрожденски род Татарчеви. Негов брат е Михаил Татарчев, а братовчед му Божирад Татарчев, също са революционери от ВМОРО.

Първоначално учи в Ресен, после се прехвърля в Брацигово и накрая в Пловдив. През 1885 г., като гимназист там, участва в подготовката на Съединението на България, организирано от БТЦРК на Захари Стоянов. Включва се като доброволец и в последвалата Сръбско-българската война. Завършва средното си образование през 1887 г. и заминава да учи медицина в Цюрих. От 1890 г. учи в Берлин, където се дипломира като лекар през юли 1892 г. с дипломна работа на тема „Професионални неврози".

През септември 1892 г. е назначен за лекар в Солунската българска мъжка гимназия. Там през лятото 1893 г. Христо Татарчев се запознава с Даме Груев, както и с Андон Димитров, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и Христо Батанджиев. На 23 октомври същата година в Солун шестимата създават Вътрешната македоно-одринска революционна организация (тогава БМОРК). За образец на устава и наредбата на организацията те използват „Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.

Христо Татарчев е избран за председател на Солунския конгрес от лятото на 1896 г. От този конгрес към Организацията се присъединява и Одринският революционен окръг и се изпраща задганично представителство в София, за да поддържа тесни връзки с ВМОК, българското правителство и партиите. За първи представители са изпратени Гоце Делчев и Гьорче Петров.

След аферите от 1901 г. Христо Татарчев е заточен в Подрум кале, заедно с другите ръководители на ВМОРО. Заедно с Христо Матов и Пере Тошев е помилван на 19 август 1902 г., по случай рождения ден на султана. На 30 август същата година в Гърция е затворен по скроено обвинение за участие в убийството на гръцки лекар. Под натиска на България е освободен, където и отива, за да стане член на задграничното представителство на ВМОРО.

Между 2 и 4 януари 1903 г. в Солун се провежда втория Солунски конгрес на Организацията, който взима решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. Христо Татарчев и Христо Матов оглавяват създалото се в началото на 1903 г. благодетелно братство за подпомагане на пострадалите в Македония и Одринско. След въстанието те връчват „Мемоар на Вътрешната организация" на българската и световната общественост, в който е описан хода на въстанието, участниците в него и жертвите от страна на мирното население. Влиза в конфликт с поддръжниците на Яне Сандански и не участва в дейността на ВМОРО до Кюстендилския конгрес от март 1908 г., където е избран за съветник на задграничното представителство, заедно с Тодор Лазаров, Пейо Яворов и Христо Силянов. След Младотурската революция открито подкрепя Съюза на българските конституционни клубове, но не участва в дейността му.

Христо Татарчев е лекар в Българската армия по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След войните Татарчев продължава да се занимава с революционна дейност. Неразбирателството му с Тодор Александров е причина да напусне България и да се засели със семейството си в Торино. Пише мемоарите си, а през цялото време до Втората световна война пише статии за вестниците Македония, Заря, Вардар. Става близък приятел с Иван Михайлов.

Успява да заживее в родния Ресен при кратковременното българско обединение през 1941 г. Под ударите на комунистическия режим и македонизма, той е принуден да се премести да живее в Италия.

Д-р Христо Татарчев умира в изгнание на 5 януари 1952 г. в Торино. Погребан е от представители на българско-македонското освободително движение в емиграция и Македонските патриотични организации (МПО).

Костите му почиват в Торино до 2002 г. Извадени и съхранени в урна, съгласно правилата на гробищната администрация, те остават непотърсени от Българската държава. През декември 2009 г. тленните останки на д-р Христо Татарчев са донесени в България, благодарение на родолюбиви български емигранти от Македония.

На 23 октомври 2010 г. костите на Христо Татарчев са положени с официална церемония в Централните софийски гробища, в основата на внушителен паметен знак с кръст за храброст и цитат от спомените на Татарчев:

"Нашето вътрешно чувство и мисъл се движеха повече около общобългарския идеал - присъединяване на Македония към България..."