НА 20 ДЕКЕМВРИ СЕ НАВЪРШИХА 145 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР ГАНЧЕВ - ВИДЕН БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР , ВОЕНЕН ИСТОРИК, ДИПЛОМАТ И ПУБЛИЦИСТ
Да си припомним за него с кратката му биография от Цочо Билярски от увода към книгата "Междусъюзническата война 1913 г." от нашата поредица "Сите българи заедно"
"Преди да разгърнете страниците от изследването на полк. Александър Ганчев накратко ще се спра на известните факти около неговата биография, почерпени от достъпната ми литература и справочници, както и от предоставенити ми сведения за полк. Ганчев от историка Янко Гочев.
Александър Банов Ганчев е роден на 20 декември 1878 г. в Плевен в средно-заможно семейство. Завършва Военното училище в София и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 1 януари 1899 г. След четири години на 1 януари 1903 г. е произведен в чин поручик.
След спечелен конкурс през 1905 г. е изпратен в Торино където през 1909 г. завършва Генерал-щабната академия. На 31 декември 1906 година е произведен в чин капитан. В навечерието на Балканската война на 2 август 1912 г. е повишен в чин майор.
Последователно служи в 4 пехотен Плевенски полк (1900-1905), а през 1909-1910 г. е началник на отделение в Щаба на армията, откъдето през 1910 г. получава назначение като адютант на 5 пехотна Дунавска дивизия.
По време на Итало-турската война Щабът на армията го командирова към Щаба на италианския експедиционен корпус в Триполи, след което получава назначението като военен аташе в Рим (1911-1914). След завръщането си в България до започването на Първата световна война е преподавател във Военната академия в София. В навечерието на войната на 2 август 1915 г. е произведен в чин подполковник и получава назначение за командир на дружина в 4 пехотен Плевенски полк, последвано през 1916 г. от назначението му за помощник-началник щаб на Първа армия. От 31 октомври 1916 г. до есента на 1917 г. участва във военните действия на Добруджанския и Македонския фронт като командир на 42 пехотен полк. В разгара на войната на 14 октомври 1917 г. е произведен в последен офицерски чин полковник, което е последвано от назначението му за началник на Военно-политическото отделение в Главната квартира на Действащата армия. Последното му назначение до съкращението му от армията наложеното от Ньойския мирен договор (1919 г.) е през 1918 г. като началник на Генералщабното отделение при Военната академия в София.
Независимо, че минава в запаса на българската армия полк. Ал. Ганчев не скъсва с армията. От май 1920 г. е избран за заместник-председател на възглавявания от ген. Владимир Вазов Съюз на запасните офицери, като през същата година, когато правителството на Александър Стамболийски търси вратичка в наложения Ньойски диктат за военната подготовка на населението е привлечен като специалист по военната организация при създаването на Трудовата повинност и за член на комисията с ранг на дивизионен командир. До падането на правителството на БЗНС през 1923 г. полк. Ал. Ганчев е началник на отдел в Дирекция на трудовата повинност, като същевременно е и автор на наредбите и правилниците, по които се управлява дирекцията.
През 1943 г. полк. Ал. Ганчев заедно с доц. Марко Марков и д-р Миладин Апостолов е включен в българската делегация в Международната комисия за разследване на обстоятелствата около избиването на полските офицери в Катинската гора. Като кореспондент на в. „Зора“ ги придружава и неговият директор и главен редактор Данаил Крапчев.
Макар, че вижда надвисналата над родината опасност в края на Втората световна война полк. Ал. Ганчев не напуска страната и остава в София. Арестуван е на 25 септември 1944 г. под претекста за малка справка. Отведен е в 5-ти участък на милицията, като на другия ден е отведен в Щаба на милицията, който се помещава в хотел „Славянска беседа“. Оттам го прехвърлят в дирекция на полицията на „Лъвов мост“, но оттук следите му се губят, тъй като вероятно е екзекутиран без съд и без присъда. Осъден е задочно на 4 април 1945 г. от 6-ти състав на „Народния съд“, който съди интелектуалците, като в обвинителния акт е отбелязано, че се води в неизвестност. Според присъдата му е наложена глоба от 50 000 лв., а семейството му е интернирано от София.
Полк. Ал. Ганчев се изявява като един от най-добрите български военни историци и публицисти. Именно като такъв той е и преподавател във Военната академия в София и е член на Комисията към Военното министерство за написване на 15-томната история на Балканските войни. Бил е заместник-главен редактор на печатния орган на Дружеството на столичните журналисти в. „Слово“ и главен редактор на военните периодични издания. Полк. Ал. Ганчев е автор на огромен брой изследвания и статии по военна история на България и на балканските държави, сред които и до днес с голяма научна стойност, както по своята достоверност и конкретност са книгите му: Балканските държави: Албания, България, Гърция, Румъния, Турция, Югославия. Тяхната стопанска и военна мощ, 1932 г. (120 с.), Балканският полуостров. География, история, икономика, политика, стратегия, 1932 г. (80 с.), Войните през Третото българско царство (1877-1918). Том първи, 1935, (256 с), България в Световната война (1915-1918). Том втори, 1937 г. (194 с.), Национални стремежи, надживели вековете, 1937 г. (87 с.), Балканската война (1912-1913 г.), 1939 г. (140 с.), Многовековните ни стремежи на юг, 1940 г. (64 с.) и Междусъюзническата война (1913 г.), 1940 г. (209 с.). След 9 септември 1944 г. неговите книги са забранени в отечеството и попадат в списъците на забранената и подлежаща на конфискуване и унищожение фашистка литература.
Като участник и герой от войните за национално освобождение и обединение полк. Ал. Ганчев е носител на редица български и чуждестранни отличия сред които са Военния орден „За храброст“ IV ст., 2 клас; Орден „Св. Александър“ III ст. с мечове отгоре; Орден „За военна заслуга“ III и IV ст. с лента, както и на германския „Железен кръст“ и на много австро-унгарски, италиански, турски и румънски ордени и отличия./Цочо Билярски/
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.