Наречен от народния поет Иван Вазов: „Левски на Македония"

 На 23 декември 1906г., титана Дамян Груев и четата на Александър Китанов са открити от турските власти край село Русиново, Малешевско — вероятно предадени — на път за София. При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец двамата (които носят още един ранен четник) попадат на нова засада и загиват. Така ВМРО загубва един изключителен лидер и организатор в тези трудни времена за Македония. Наречен от народния поет Иван Вазов: „Левски на Македония", 

Дамян Йованов Груев, известен повече като Да̀ме Груев, е един от най-значимите български революционери и национален герой. Деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Наричан още "Волята на Организацията".

Роден е на 19 януари 1871г. в село Смилево, Битолско, Вардарска Македония. Учи в легендарната Солунска мъжка гимназия заедно с Гоце Делчев, Борис Сарафов, Христо Матов и десетки други изтъкнати водачи на ВМРО. Впоследствие учи за кратко в Белград, където бързо осъзнава лицемерието на сръбската политика спрямо Македония. След като са подложени там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат бунт и са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи история във Висшето училище в София (днес Софийски университет). В София със свои съмишленици от кръга „Лоза“ създават кръжока „Дружба“, с цел да искат реализиране на член 23 от Берлинския договор.

През 1891г. е изключен от Висшето училище като заподозрян в убийството на министър Христо Белчев, но впоследствие обвиненията се оказват безпочвени. Установява се в различни места в Македония: Битоля, Смилево и Прилеп, където учителства и прави опити за създаване на освободителна организация. В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му да създаде революционна организация е засилилата се сръбска пропаганда в Македония:

„Мислехме, че трябва да се тури на дневен ред идеята за освобождение на Македония преди да успее сръбската пропаганда да се засили и раздроби народа.”

За характера на революционната организация Даме Груев казва:

"Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и пр."

През лятото на 1893г. се установява в Солун, където работи като коректор в печатницата на Коне Самарджиев. През октомври 1893г. усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех. На 23 октомври 1893г. в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО. Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско, и присъединяването им към Майка-България. В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев е избран за секретар-касиер, но всички съвременници са единодушни, че Даме е сърцето и душата на организацията. През следващата година Груев се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на Македония. През есента на 1894г. Даме Груев, по това време учител в българското училище в Щип, привлича в редовете на ВМОРО нейния бъдещ ръководител Гоце Делчев.

През 1895 и 1896г. Даме Груев, като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с Върховния македоно-одрински комитет и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации. През 1898г. е интерниран в Битоля, където впоследствие е назначен за учител от страна на органите на Българската екзархия. Там е активени засилва дейността на ВМОРО, заедно с Михаил Герджиков, Петър Мартулков и други. През август 1900г. е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. През май 1902г. е заточен в Подрум кале в Мала Азия, което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО през януари 1903г., на който се взима решение за въоръжено въстание. През 1903г. е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото въстание, той не успява да го спре.

Полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка. През април 1903г. е председател на Смилевския конгрес (проведен в родната му къща) на Битолския окръг на ВМОРО. На него Даме Груев, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, е избран за член на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещото въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския окръг. Д. Груев участва активно в Илинденско-Преображенското въстание, и след неговия злополучен край — във възстановяването на ВМОРО, като решава да остане в Македония, давайки кураж на населението и подпомагайки организационната мрежа. Тази постъпка ярко контрастира с постъпката на десетки водачи на ВМРО, които в страшната зима на 1903 година се установяват в София „на топло и сигурно,“ впускайки се в безплодни и безсмислени спорове, докато населението на Македония страда. Груев играе ръководна роля организацията след 1903г. и със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея.

През 1904г. Даме Груев председателства Прилепския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО. През есента на същата година, Даме е пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев, но е освободиен със съдействието на Григор Соколов, след преговорите му с Пере Тошев. През 1905г. ръководи първия общ конгрес на организацията след въстанието — Рилския. Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си. Всъщност Даме е единственият, който се оказва способен да овладее вождистките амбиции на Яне Сандански. Рилският конгрес не успява да заличи различията в организацията — налага се състояването на нов извънреден конгрес в София през януари 1907г., който така и не се провежда.

В края на 1906г. минава с чета през Кюстендил за Македония с цел участие в предвидения конгрес.